Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
“Бог му рече”. Кога и как – не е казано; тези неясноти са характерни за притчите като цяло (блаж. Теофилакт).
“ще ти поискат” (ἀπαιτοῦσιν, букв. изискат). Отново не е казано кой. Възможно е, разбира се, тук да се видят Ангели – “Ангелите на смъртта, които изтръгват душата на съпротивляващия се жизнелюбец” (блаж. Теофилакт; срв. Лука 16:22).
Книга на Иова – глава 20 – стих 22
При пълно изобилие, нему ще е тясно; всяка ръка на обидения ще се подигне върху него.
Псалтир – глава 38 – стих 7
Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.
Книга на пророк Иеремия – глава 17 – стих 11
Яребица лежи върху яйца, които не е снесла: такъв е оня, който с неправда придобива богатство; той ще го остави в половината на дните си, и ще остане глупец при свършека си.
Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)
И тъй, „откуп на душата на човека е неговото богатство“ (Притч. 13:8, Септуагинта). Такова богатство нямаше този суетен и неразумен богаташ. Защото той не изкупи душата си с милостиня, а криеше плодовете, подлежащи на гибел. Скри, казвам, плодове, подвластни на тление, и сам изпадна в гибел, без да даде нищо на Господа, при Когото му предстоеше да отиде. Какъв ще бъде видът му на онзи съд, когато чуе: „Гладен бях, и не Ми дадохте да ям“ (Мат. 25:42)?
Той се стремеше да насити душата си с разкошни и прекомерни ястия и с гордост презираше множеството празни стомаси на бедните. Не знаеше, че утробите на бедните са по-полезни от неговите житници. Защото това, което той скри в житниците си, лесно можеше да бъде откраднато. А ако беше скрил нещо в утробите на бедните, то макар на земята да се усвоява, на небето се съхранява в безопасност. Затова „откуп на душата на човека е неговото богатство“. (Проповеди)