и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
“ще кажа на душата си”. Душата тук се приема като “‘седалище на чувственото”: тя ще почувства удоволствието, което ще даде на човека богатството (“душа” на гръцки ψυχή е именно низшата страна на душевния живот, за разлика от πνεύμα, висшата страна на този живот).
Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов – глава 11 – стих 17
кога каже: "намерих покой и сега се наслаждавам от благата си".
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 15 – стих 32
Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!
Св. Лъв Велики (390–461)
Понеже козните на дявола не престават дори сред такива усилия, напълно справедливо е понякога именно в моментите на нашата сила да бъде установено въздаяние, та там, където поради милостта на небесата и плодородието на земята разумът, жаден за настоящите блага, може да се възгордее и, събрал плодовете в просторни житници, да каже на душата си: „Имаш много блага, весели се!“ (Лука 12:19), там да получи и да чуе укора на Божия глас, който казва: „Безумецо! Тази нощ ще ти поискат душата; а това, което си приготвил, кому ще остане?“ (Лука 12:20).
У разумния човек трябва да има това изпълнено с тревога размишление: че сега, докато денят на този живот е кратък и хранилищата са несигурни, смъртта никога не бива да бъде неочаквана за умиращия и безпорядъчен край да не застигне онзи, който знае, че е смъртен. (Проповеди)