Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!
Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!
Книга Премъдрост Соломонова – глава 2 – стих 6
Затова нека се наслаждаваме от сегашните блага и да бързаме да се ползуваме от тоя свят като от младостта:
Книга на пророк Исаия – глава 22 – стих 13
Но ето, веселие и радост! Убиват волове и колят овни; ядат месо, пият вино и казват: "да ядем и да пием, защото утре ще умрем".
От Лука свето Евангелие – глава 12 – стих 19
и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
Проф. А. П. Лопухин
„По човешки (казано)“ (κατὰ ἄνθρωπον; срв. Рим. 3:5, тук е подразбран глаголът λέγω, „казвам“), тоест ако се съди от гледната точка на обикновените човешки представи, а не в светлината на християнското учение.
„Борих се със зверове“. Почти всички съвременни тълкуватели разбират под „зверове“ жестоките врагове на апостол Павел, които се нахвърляли върху него като диви животни. Макар че св. Игнатий Богоносец нарича своите пазачи „десет леопарда“ (Послание до римляните, гл. V), с които „се борил ден и нощ“ по време на пътуването си, тук едва ли апостолът има предвид подобно образно означение на своите гонители.
Посланието до коринтяните е написано преди бунта, предизвикан в Ефес от сребролюбивия Димитрий, и по онова време апостолът още не се е борил с тълпи врагове. Освен това самият израз „боря се със зверове“ е имал напълно ясен и буквален смисъл за тогавашните хора и едва ли коринтяните биха го разбрали в преносен смисъл.
По онова време в цялата Римска империя е съществувал обичай престъпници да бъдат осъждани на смъртоносни схватки с диви животни на цирковата арена, за зрелище на гражданите. Много е вероятно по време на някое от вълненията в Ефес апостол Павел също да е бил принуден да излезе като боец срещу зверове (bestiarius) заедно с други осъдени. В такъв случай дори правото му на римско гражданство не би могло да го спаси, разярената тълпа не се съобразява с никакви права, и единствено Божията сила го е избавила от смърт.
„Каква полза за мене?“, тоест: имаше ли смисъл заради Христос да излагам живота си на смъртна опасност, ако нямах увереност в бъдещото възкресение?
„Да ядем и да пием“. Тълкувателите смятат тези думи за заимствани от книгата на пророк Исаия (Ис. 22:13). При отричане на възкресението на мъртвите естествено надделява принципът на епикурейството, живот, насочен единствено към наслаждение.