Целият този откъс е посветен на това, че, изповядвайки Господа, е необходимо да приемем страданията – било от презрение към смъртта, било поради надеждата за награда, било защото сме възпирани от заплахата за немилостиво и непреходно мъчение. И тъй като именно алчността има обичай да изкушава добродетелта, се добавя и заповед и се дава пример, когато Господ казва: „Кой Ме постави съдия или делител над вас?“ (Лука 12:14). Земното благо отхвърля Този, Който е изпратен заради божественото. <…> Затова трябва...
Целият този откъс е посветен на това, че, изповядвайки Господа, е необходимо да приемем страданията – било от презрение към смъртта, било поради надеждата за награда, било защото сме възпирани от заплахата за немилостиво и непреходно мъчение.
И тъй като именно алчността има обичай да изкушава добродетелта, се добавя и заповед и се дава пример, когато Господ казва: „Кой Ме постави съдия или делител над вас?“ (Лука 12:14).
Земното благо отхвърля Този, Който е изпратен заради божественото. <…>
Затова трябва да мислиш не за това, което искаш, а за Този, от Когото искаш, и да смяташ, че на душа, устремена към великото, не подобава да се безпокои за по-малкото.
След Празника на шатрите имало два месеца преди другия тържествен еврейски празник, а именно Обновяването на храма, и Христос се възползвал от този промеждутък от време, за да посети отново родната Си Галилея и там, сред родната природа и малко събрание от вярващи, да душата Му да отдъхне от преживените тревоги. Престоят Му там бил белязан от редица нови и поразителни притчи и чудеса. В притчите не може да не се забележи отзвукът от преживените изпитания, тъй като в тях...
След Празника на шатрите имало два месеца преди другия тържествен еврейски празник, а именно Обновяването на храма, и Христос се възползвал от този промеждутък от време, за да посети отново родната Си Галилея и там, сред родната природа и малко събрание от вярващи, да душата Му да отдъхне от преживените тревоги. Престоят Му там бил белязан от редица нови и поразителни притчи и чудеса. В притчите не може да не се забележи отзвукът от преживените изпитания, тъй като в тях се изобличава най-вече прекомерната привързаност към благата на този свят до степен да се забрави Бог и душата, а същевременно ясно се укорява онзи дух на мъртво фарисейство, който заслепявал водачите на еврейския народ до такава степен, че те не били в състояние да разберат от какво най-голямо благо се лишават, отхвърляйки обещания Месия в лицето на Христос.
Поводът за изобличението на прекомерната привързаност към благата на този свят е един случай, когато по време на проповедта на Христос един от слушателите внезапно прекъсва беседата Му и Го моли да му помогне да постигне благоприятна подялба на имуществото със своя несговорчив брат. Подобна неуместна молба ясно показвала до каква степен този човек бил жалък роб на този свят и за да покаже ненадеждността и суетата на благата от този свят, Спасителят, отказвайки, разбира се, да участва в решаването на въпроса за разделянето на наследството, разказал притчата за един богат човек, който, след като получил изключително голяма реколта, не знаел какво да прави с това богатство.
Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
Целият този откъс е посветен на това, че, изповядвайки Господа, е необходимо да приемем страданията – било от презрение към смъртта, било поради надеждата за награда, било защото сме възпирани от заплахата за немилостиво и непреходно мъчение.
И тъй като именно алчността има обичай да изкушава добродетелта, се добавя и заповед и се дава пример, когато Господ казва: „Кой Ме постави съдия или делител над вас?“ (Лука 12:14).
Земното благо отхвърля Този, Който е изпратен заради божественото. <…>
Затова трябва да мислиш не за това, което искаш, а за Този, от Когото искаш, и да смяташ, че на душа, устремена към великото, не подобава да се безпокои за по-малкото.