От Лука свето Евангелие – глава 12 – стих 7

Думите на Господа: „и косъм от главата ви няма да загине“ (Лука 21:18) могат по-скоро да се разбират не за дължината, а за броя на космите; затова Той казва и на друго място: „А у вас и космите на главата са всички преброени“ (Лука 12:7).

Казвам това не защото мисля, че в някое тяло ще погине нещо, което по природа му принадлежи, а защото онези безобразия, с които тялото се е родило (а то се е родило с тях, разбира се, за да бъдат знак за състоянието на нашата настояща смъртност, наложено като наказание), ще се върнат в тялото, но така, че макар същността на тялото да остане цяла, безобразието няма да остане.

Наистина, ако един човек-художник може да разтопи статуя, която по някаква причина е направил некрасива, и да я възпроизведе в красива форма така, че от веществото ѝ нищо да не се изгуби, а да бъде отстранена само нейната некрасивост – и ако в предишната ѝ фигура е имало нещо лошо или нехармонично с цялото, той не го отнема и не го отделя от масата, послужила му за материал, а го разпределя в цялата маса, за да премахне само недостатъка на статуята, без да намалява нейната големина, то какво трябва да мислим за всемогъщия Художник?

Нима Той няма да бъде в състояние да премахне всички безобразия на човешките тела – не само обикновените и обичайните, но и редките и чудовищните, които са свойствени на настоящия ни бедствен живот, но биха били оскърбление за бъдещото блаженство на светците – да ги премахне така, че макар и да са естествени, макар и безобразни порождения на телесната субстанция, тяхното отстраняване да не причини на тази субстанция никаква загуба? (За града Божи)