От Лука свето Евангелие – глава 10 – стих 38

Нашето най-голямо старание, нашият постоянен желан и непоколебим устрем на сърцето трябва да бъде в това духът винаги да се прилепя към божествените неща и към Бога. Всичко друго, колкото и велико да изглежда, трябва да се счита за второстепенно, по-низше или дори направо вредно, ако отвлича ума от това главно дело.

Този образ на мисъл и действие е прекрасно изобразен в Евангелието чрез Марта и Мария. Марта вършеше свято дело, защото служеше на самия Господ и на Неговите ученици. Но Мария, отдавайки цялото си внимание на духовното учение, седеше при нозете на Иисус и, като целуваше нозете Му, ги помазваше с уханното масло на доброто изповедание.

И Господ каза: „Мария избра добрата част“ (Лука 10:42). При това Той не укори Марта, нито каза нещо, което да звучи като порицание. Но възхвалявайки едната, Той показва, че другата е по-ниско от нея.

И още, когато казва, че добрата част няма да бъде отнета от Мария, Господ показва, че делът на Марта може да бъде отнет. Защото телесното служение не може постоянно да пребивава с човека, докато служението на Мария – духовното слушане и прилепването към Божието слово, никога не може да има край. (Събеседвания)

И Господ имаше плът; и както по Своя воля прие плът заради нас, така по Своя воля пожела и да огладнява, и да ожаднява. И понеже Сам пожела да изпитва глад и жажда, пожела също така да приема храна от онези, които Сам бе надарил с нея. Той приемаше не поради нужда, а поради милост.

Марта вършеше това, което се отнасяше до нуждите на Онзи, Който бе огладнял и ожаднял; тя с грижа и вълнение приготвяше онова, което светиите, и Самият Свят над светиите, можеха да ядат и пият в дома ѝ. Велико дело, но временно.

Нима винаги ще има глад и жажда? Когато се приобщим към най-чистата и най-съвършена Божия благост, няма да има нужда да се обслужват нуждите ни. Блажени ще бъдем, няма да ни липсва нищо; много ще имаме и нищо няма да търсим. (Проповеди)

“както вървяха”. Дали това е станало по време на пътуването на Господа до Йерусалим на Пасхата на страданията, или по-рано, не може да се каже със сигурност. Лука не казва и кое е било селото, в което са живели Марта и Мария. Ако наистина е било по пътя за Йерусалим, тук можем да видим препратка към Витания, където е живял Лазар (срв. Йоан 11:1, 12:1 и сл.). Очевидно източникът, използван тук от евангелист Лука, не посочва нито името на селото, нито името на собственика на къщата – Лазар. Навярно Христос е бил приет от сестрите даже не в къщата на Лазар, а в къщата на Марта, която може да е имала собствена къща в същата Витания.

“както вървяха”.