Той отговори и рече: “Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си”.
Той отговори и рече: “Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си”.
Редно е сега да разгледаме втората заповед, която по ред и по сила следва първата.
Законът е като земеделец и хранител на скритите в нас способности. И понеже ни е заповядано да обичаме ближния като себе си, нека се запитаме дали от Бога имаме сила да изпълним тази заповед.
Кой не знае, че човекът е същество кротко и общително, а не саможив или див? Нищо не е така присъщо на нашата природа, както общуването помежду ни, взаимопомощта и любовта към същия вид. И така, понеже Господ предварително ни е дарил със семената на тези добродетели, Той последователно търси и плодовете им, казвайки: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго.“
И за да подбуди душите ни към тази заповед, Той не поиска като доказателство от Своите ученици чудеса и свръхестествени сили (макар че чрез Светия Дух е дарил и такива дарби), но какво казва? „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.“
След това добавя: „Доколкото сте сторили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го сторили.“
Следователно, чрез първата заповед е възможно да се изпълни и втората; и чрез втората отново да се върнем към първата. Който обича Господа, обича и ближния си. Защото Господ казва: „Който Ме обича, ще пази Моите заповеди.“ И казва: „Тази е Моята заповед, да се обичате един другиго, както Аз ви възлюбих.“
Обичайки ближния, човек също изпълнява любовта към Бога, Който приема тази благодат като насочена към Себе Си.
Разширени правила, въпроси и отговори
Любовта към Бога е непреподадена (естествена). Както не сме се учили да се радваме на светлината и да се стремим към живота, така и никой не ни е учил да обичаме родителите или тези, които са ни възпитавали. По същия начин, или дори много повече, знанието за божествената любов не идва отвън, а още със самото създаване на човека в нас е заложен един семенен логос (разумен принцип), който съдържа основата на привързаността към любовта.
Този принцип заповедите на Бога поемат, за да го обработват с грижа, отглеждат с мъдрост и водят към съвършенство чрез Божията благодат. Затова и ние, приемайки вашето старание като необходимо за постигането на целта, с Божията помощ и с вашите молитви, ще се постараем да събудим искрата на божествената любов, скрита у вас, според дадената ни от Духа сила.
Глави на разширените правила, въпроси и отговори, 2
“Той отговори и рече”. (срв. Марк 12:29 – 32; Мат. 22:37 – 39). По този начин законникът повтаря това, което Сам Господ е казвал при други обстоятелства, обяснявайки същността на Мойсеевия закон.
Трета книга Моисеева – Левит – глава 19 – стих 18
Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си. Аз съм Господ (Бог ваш).
Пета книга Моисеева – Второзаконие – глава 6 – стих 5
обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили.
От Матея свето Евангелие – глава 22 – стих 37
А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
От Марка свето Евангелие – глава 12 – стих 29
А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,
Св. Ефрем Сириец (306 – 373)
“Коя е най-голямата заповед в Закона?” А [Иисус] му каза: „Възлюби Господа, твоя Бог… и възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:36–37, 39).
На тези две заповеди, като на две криле, се въздига цялото учение за Господа: върху любовта към Бога и към човека.