От Лука свето Евангелие – глава 10 – стих 19

Като имаме Господа Иисуса, Който ни освободи чрез Своите страдания, нека винаги гледаме към Него и се надяваме, че в Неговия знак е лекарството за нашите рани. Тоест, ако отровата на сребролюбието ни пронизва силно, нека да размислим за Него, и Той ще ни изцели. Ако ни мъчи жилото на похотта, да Му се помолим, и Той ще ни излекува. Ако ни притискат угризенията, породени от земни мисли, да Му се помолим пак и ще живеем.

Защото това са духовните змии в нашите души, заради чието смачкване Господ беше разпнат; за тях Сам Той казва: „върху змии и скорпиони ще стъпвате и нищо няма да ви повреди“ (Лука 10:19).

Проповед 37

“давам”. Според най-добрите кодекси “дадох” (δέδωκα). С тези думи Господ не само обяснява, че учениците Му са били в състояние да изгонват бесове от хората, но също така дава да се разбере колко голяма е била властта, дадена им от Него над всички сили, враждебни на Божието царство. Въпреки че това не се споменава при изпращането на 70-те на проповед (стих 2 и сл.), апостолите очевидно са се уверили от собствен опит, че тази власт наистина им е дадена, те не възразяват срещу подобно твърдение на Христос, но щяха да възразяват, ако нямаха такава власт.

“да настъпвате змии и скорпиони”. Това е образно обозначение (вж. Пс. 90:13) на опасните демонични сили, върху които 70-те, подобно на победител, стъпил върху шията на победен враг, трябва да стъпват с цялата сила с крака си (Римл. 16:20). По този начин седемдесетте апостоли са Божиите инструменти за побеждаване на всички зли, враждебни на Божието царство сили.

“и нищо”. По-точно: “и с нищо” или “никак” тя, силата на врага, няма да ви навреди (срв. израза οὐδέν в Деян. 25:10 и Гал. 4:1 – 2, където е преведен с думата “нищо”).