А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;
А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;
Какъв е отговорът на Христос? „Видях сатаната, как падна от небето като светкавица“ (Лука 10:18). Тоест: това Ми е известно, защото щом тръгнахте по пътя на Моята воля, вие победихте сатаната. „Видях го паднал от небето като светкавица“ – това означава, че той беше свален от висотата на земята; от горделиво превъзнесение – в унижение; от слава – в презрение; от велика сила – в пълно безсилие.
Това е истина, защото преди идването на Спасителя той владееше света. Всичко му беше подчинено и никой не можеше да избегне примките на неговата потискаща сила. Всички му се покланяха. Навсякъде имаше негови храмове и жертвеници, и безброй поклонници. Но откакто Единородният Божи Логос слезе от небесата, сатаната падна като светкавица.
“видях” – (ἐθεώρουν). Кога Господ е видял падането на сатаната? Григорий Богослов и някои други свети отци и учители на Църквата свързват това видение или падането на сатаната с момента на Въплъщението на Сина Божий, чрез което сатаната бил лишен от властта си. Други отци и учители на Църквата (напр. блаж. Теофилакт) отнасят това падане към времето на отпадането на сатаната от Бога, при което той изгубил положението си на небето, което Христос видял като невъплътено Слово Божие. Но тези тълкувания са неприложими в настоящия случай, тъй като нито грехопадението на сатаната, нито въплъщението на Сина Божий са свързани с изгубване на властта на сатаната над света – напротив, сатаната става опасен за света едва след грехопадението, а въплъщението на Сина Божий му дава само повод да засили дейността си (умножаването на бесноватите при Христос).
Христос обаче има предвид унищожаването на властта на сатаната. Затова е по-правилно това падане да се отнесе към времето на проповядването и чудотворната дейност на 70-те апостоли. Когато последните извършват чудотворни изгонвания на бесове, Господ е този, който вижда толкова ясно и усеща толкова ярко падането на силата на Сатана, сякаш е видял блестяща мълния, спускаща се от небето. Друго интересно тълкуване е това на учения Шпит в Zeitschrift für die neutestamentliche Wissenschaft (1908, Heft 2). Според него Господ не говори тук за падането или низвержението на сатана, защото тук Той не използва глагола ἐκβάλλειν, който наистина означава низвергвам (вж. Йоан 12:31), а глагола πίπτειν – падам. Затова можем да мислим, че тук се говори за стремителното слизане на Сатанаил на земята, за бързината, с която той бърза да защити властта си над хората, която е застрашена от апостолите, които минават през градовете с вестта за Христос (πεσόντα – които бързат). Така Господ, в отговор на прекалено радостното изявление на Своите ученици, казва, че те все още трябва да водят много трудна борба срещу сатаната, който е бърза да защити своето царство, но че в тази борба те все пак са победители поради властта, която им дава (стих 16).
Под “видение” не трябва да се разбира екстатичното състояние, в което понякога са изпадали пророците: Господ никога не е бил в такова състояние, донякъде отвъд границите на естественото здраво състояние на душата, и тайните на небето винаги са били отворени за Него. Затова изразът “видях” е равнозначен на израза “Аз добре зная”.
“как падна от небето”. Този израз не означава, че Сатанаил все още е бил на небето, а означава само високото му положение (срв. стих 15; Ис. 14:12).
“като светкавица”, т.е. падането на сатаната е видяно от Христос така, както светкавицата се вижда в небето (вж. тълкуванието към Мат. 24:27).
Няма посочени паралелни места.
Св. Ефрем Сириец (306 – 373)
Тези думи: „Видях сатаната, паднал от небето като светкавица“ не означават, че той е бил на небето, както и следните думи: „над звездите… ще извися престола си“ (Ис. 14:13). Те означават, че сатаната е паднал от своето величие и власт.
Не е паднал от небето, защото и светкавицата не „пада“ от небето, но тя се ражда от облаците. Защо тогава Господ казва „от небето“? Той има предвид, че сатаната е паднал като че от небето – внезапно, мигновено, подобно на светкавица. В онзи момент сатаната падна, поразен от победата на Кръста.
След като обикновени хора бяха помазани за апостолско служение, те веднага се прославиха с чудеса – изцелявания на болести, немощи и изгонване на зли духове. Сатаната в миг падна от своята власт, като светкавица, която излиза от облака. И както светкавицата излиза и не се връща обратно, така и сатаната падна и не възвърна предишната си власт.