От Лука свето Евангелие – глава 9 – стих 33

Добре ни е да бъдем тук, казва Петър. А друг казва: „Желая да се освободя и да бъда с Христос, защото това е много по-добро“ (Фил. 1:23). Той е усърден труженик — не само жадуващ да възнася хвала с чувство, но и превъзходен в действената преданост. Затова обещава да издигне три шатри за служение в общо послушание.

И макар сам да не знаеше какво говори, все пак обеща своето служение. Това не беше безсмислен порив, а прибързано обещание, произтичащо от желание да умножи плодовете на благочестието. Тъй като неговото незнание произтичаше от състоянието му, но обещанието му — от благочестието.

Но човешката природа не е способна да изгради в това тленно и смъртно тяло шатър за Бога.

“когато те се отделяха”. Според Евангелието на Лука с предложението си Петър е искал да задържи тръгващите Мойсей и Илия.

Когато величественото видение започнало да изчезва, когато величествените посетители били готови да се разделят със Спасителя, Петър, поразен, уплашен и възхитен от гледката, не знаейки какво да каже, но желаейки да удължи присъствието им, възкликнал: “Наставниче, добре ни е да бъдем тук!” Грижите и тревогите на неговия скитнически живот и всичките му мрачни предчувствия за Учителя и за самия него изчезнали пред такава чудна светлина и победно тържество, и в простодушието си у него се породила сладката мечта дали не може това тържество да бъде продължено.