От Лука свето Евангелие – глава 8 – стих 41

Иисус тъкмо се бе завърнал от страната на гадаринците, а народът вече Го очакваше — едни заради Неговото учение, други заради чудесата. Дойде и един началник на синагогата, не беден, нито отхвърлен, а човек от първите. Евангелистът добавя и името му, за да бъде още по-очевидно, че чудото е истинско. Подтикнат от нуждата, той пада в нозете на Иисус. Макар и без належаща нужда би трябвало да падне пред Него и да Го изповяда като истинския Бог, често се случва скръбта да подтиква хората към избора на по-доброто. Затова и Давид е казал: „Не бъдете като кон или като  неразумно муле, които трябва да бъдат обуздавани с юзда и оглавник, за да ти се покоряват“ (Пс. 32:9).

За възкресението на дъщерята на Иаир и изцелението на кръвотечивата жена Лука разказва в пълно съответствие с Марк (срв. тълкуванието към Марк 5:21 – 43; срв. Мат. 9:18 – 26). Лука обаче добавя, че Иаир е имал само “една дъщеря” (ст. 42), че Петър е отговорил на въпроса на Христос – разбира се, от името на учениците – и че този отговор не е бил донякъде неуважителен, както изглежда отговорът при Марк (Марк 5:31), защото “всички се отричаха” (ст. 45). Според евангелист Марк жената е треперела, защото е почувствала промяната, която се е случила с нея (Марк 5:33), а според Лука – защото е осъзнала, че постъпката ѝ е станала известна на Чудотвореца.