От Лука свето Евангелие – глава 7 – стих 47

И тъй, нашата любов — това е Христос. Тази любов е благо, защото Той предаде Себе Си на смърт заради греховете: тази любов е благо, защото прости греховете. И затова нека душата ни се облече в любов — в такава любов, която е силна като смъртта (Песен на песните 8:6), защото както смъртта слага край на греховете, така и любовта — понеже който обича Господа, престава да греши. Защото любовта… не мисли зло, не се радва на неправдата… всичко покрива (1 Коринтяни 13:4–7). Коя е тази, която не търси своето, а търси ползата на другите?

Смъртта е силна чрез купела на кръщението: чрез него се погребва всеки грях и се прощава вината. Толкова велика беше любовта, която носеше в себе си онази евангелска жена, че Господ каза за нея: „Прощават ѝ се многото ѝ грехове, защото много възлюби“ (Лука 7:47). Силна е и смъртта на мъчениците, която унищожава предишния грях; тя е силна — и равна ѝ е любовта, съпоставима със страданията на мъчениците, защото премахва наказанието за греховете.

За Исаак, или за душата

“прощават й се”. Тук, въпреки че е използвано сегашно време, това не означава, че греховете на жената са били простени едва след помазването на нозете на Христос. Както показва стих 50, греховете ѝ са били простени още преди това заради вярата ѝ в Христос.

“задето много обикна”. Това не е нито причина, нито предпоставка за опрощаване на греховете на жената, както твърдят католиците, а следствие от прошката, която жената е получила преди това. Целият стих би трябвало да се преведе така: “много от греховете на тази жена вече са били простени и това е сигурно, защото само опростената би могла да прояви толкова силна любов към Мен, чрез Когото е получила прошка”. Господ иска да каже на Симон, че резултатите от милосърдното отношение към грешниците (стих 42) вече са налице: на жената е простено и поради това тя вече проявява необичайна любов и преданост към Христос. По този начин Господ прилага на практика горното сравнение за двамата длъжници.

Някои се смущават от факта, че думата “обикна” в гръцкия текст е предадена в аорист – ἡγάπησε, което сякаш показва събитие, което се е случило отдавна, а не току-що – не помазването на нозете, а предварителното обръщане на жената към вярата в Христос. Но аористът в Евангелията обозначава и събития, много близки по време до това, за което се говори. По този начин аористът е използван например в стихове 45-46, сравни с Йоан 3:16.

“комуто малко се прощава, той малко обича”. Мисълта е съвсем ясна: тук се посочва другият случай, в който любовта към Христос не се проявява с такава сила. Но Христос тук няма предвид директно Симон, макар че той би могъл да открие в тези думи поука за себе си. По-скоро трябва да гледаме на тази фраза като на проста обща максима.