Ней пък рече: прощават ти се греховете.
Иисус дойде, за да прости както големите, така и малките дългове на длъжниците, да покаже милост и на малките, и на великите, така че да не остане никой, който да не участва в Неговата доброта. За потвърждение и като ясен пример на Своята милост, Той освободи онази нечиста жена от многото ѝ прегрешения, казвайки: „Прощават ти се греховете“ (Лука 7:48).
Изказване като това е наистина достойно за Бога! Това е слово, съчетано с висша власт. Понеже законът осъжда онези, които грешат, то кой друг може да изрече нещо, което е над закона, освен Онзи, Който сам го е установил? Той извърши едновременно две неща: освободи жената и насочи вниманието на фарисея и на онези, които вечеряха с него, към по-възвишени истини. Те разбраха, че Словото, бидейки Бог, не прилича на нито един от пророците, а ги превъзхожда неизмеримо, дори и като човек.
Коментар върху Евангелието според Лука
Господ извършваше чудеса чрез обикновени неща,
за да знаят онези, които се подиграват на чудесата, от какво се лишават. Защото ако такова лечение бе избрано скрито вътре в душата, несъмнено Той можеше да даде и явно изцеление чрез Своето слово.
И ако чрез целуването на Неговите нозе се осветиха нечисти устни, то колко повече могат да се осветят чисти уста чрез целуване на Неговите уста. Така грешницата чрез целуването получи благодат от пречистите нозе,
които ѝ донесоха опрощение на греховете.
Тя поднесе в дар утеха на нозете на своя Лекар с помощта на миро, а Той ѝ дарува съкровището на изцеленията за нейните болести. Този, Който храни гладните, не бе поканен заради собственото Си тяло, а поради покаянието на грешницата Оправдаващият грешните дойде у фарисея.
Проповед за нашия Господ
След като приключил със Симон, Господ се обърнал към жената, възвестявайки й, че греховете ѝ са простени. Тя вече имала вътрешната увереност за това опрощение (срв. стих 37), но сега Христос ѝ дава и външна увереност за опрощаването на греховете ѝ, след като вярата ѝ се проявила вече в дела. Той дори ѝ казал да не се притеснява от възраженията на присъстващите за правото на Христос да опрощава грешниците: “вярата ти те спаси – иди си с мир”, т.е. спокойно (срв. Лука 2:29).
Няма посочени паралелни места.
Ориген (ок. 185 – 254)
И тъй, първото опрощение е онова, в което се кръщаваме за опрощение на греховете. Второто опрощение е понасянето на мъченичество. Третото – онова, което се дава чрез милостиня. Защото Спасителят казва: „давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.“ (Лука 11:41).
Четвъртото опрощение на греховете става чрез това, че и ние прощаваме прегрешенията на нашите братя. Защото сам Господ и Спасител каза: „ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Мат. 6:14–15), както и ни учи да казваме в молитвата: „Прости ни дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“ (Мат. 6:12).
Петото опрощение на грешниците е, когато някой обърне грешник от лъжовния му път (Як. 5:20). Защото божественото Писание казва, че обърналият грешник от лъжовния му път ще спаси душата му от смърт и ще покрие множество грехове (Яков 5:20).
Шестото опрощение е според изобилието на любовта, както сам Господ казва: „Истина ти казвам: прощават ѝ се многото грехове, защото тя много възлюби“ (Лука 7:47), и апостолът казва: „любовта покрива множество грехове“ (1 Петр. 4:8).
А ето и седмото – тежкото и мъчителното, а именно опрощението на греховете с покаяние. Защото грешникът облива с плач леглото си (Пс. 6:7, Седемдесетте) и сълзите му стават негов хляб денем и нощем (Псалм 41:4, Седм.).
Беседи върху Левит