Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
Но омразата на юдейските водачи към пророка от Назарет, която се таела в сърцата им, не им позволила да вникнат в дълбокия смисъл на тези аргументи и те започнали да Го преследват с по-голяма настойчивост, за да намерят повод за ново нарушение на отеческите разпоредби и да успеят да се изправят по-смело срещу Христос. Поводът скоро се появил (Мат. 12:1 – 8, Марк 2:23 – 28, Лука 6:1 – 5). Скоро след края на празника Спасителят напуснал Йерусалим и тръгнал с учениците Си към Галилея, по път, криволичещ сред ечемичните ниви, които по това време давали първите си плодове, принасяни в жертва на втория ден от празника. Законът и обичаят позволявали на бедните и пътниците да откъсват класове по пътя, за да задоволят глада си. Учениците, възползвайки се от това си право, действително откъсвали класовете, търкали ги в ръцете си и ги изяждали. А било събота. Бдителните врагове веднага се възползвали със злорадство от този нов случай на нарушаване на съботата.
Според тълкуванието на учените равини скубането на класове било равнозначно на жътва, търкането им с ръце – на вършитба, а за такава работа се предвиждало убиване с камъни. Според тях това е било ужасно престъпление. В историята са записани случаи, когато истински юдеи са се съгласявали да умрат от глад, вместо да нарушат съботния ден. В тяхното предание има случаи като този с един еврейски кормчия, който въпреки смъртните заплахи, отказал да докосне кормилото по време на страшна буря, след като слънцето залязло и настъпила съботата. А тези дръзки галилейци и техният Учител не могли да понесат няколко часа обикновен глад и нагло нарушили светостта на съботата! Възползвайки се от тази възможност, фарисеите веднага наобиколили Спасителя, сочейки злорадо към апостолите: “Вижте какво правят”, с презрително кимване към учениците, “правят в събота това, което не трябва да правят!”
Първа книга Царства – глава 21 – стих 6
И свещеникът му даде от свещения хляб; защото нямаше друг хляб, освен хлябовете на предложението, които бяха взети отпред лицето на Господа, та, след снемането им, да се турят топли хлябове.
От Матея свето Евангелие – глава 12 – стих 4
Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците?
От Марка свето Евангелие – глава 2 – стих 26
Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Макар Давид да постъпи в нарушение на установеното от закона, той напълно справедливо и по достоен начин предизвиква у нас възхищение, защото наистина беше свят и пророк. Така че, щом Моисеевият закон ясно казва: „Съди справедливо престъплението и не бъди лицеприятен в съда“ (Лев. 19:15), тогава, пита Иисус, как осъдихте Моите ученици, а продължавате да се възхищавате на блажения Давид, че бил свят и пророк, въпреки че самият той не спази Моисеевата заповед?
Следователно, чрез тези хлябове ни се посочва ясно небесният хляб, който ще бъде предлаган на светите трапези на Църквите. А многото съдове на тази трапеза, чрез които се извършва тайнствената служба, вероятно са ясен предобраз на божествените съкровища. В духовен смисъл те обозначават дванадесетте апостоли, за които ще се говори по-нататък, когато словото стигне до самите ученици.
Коментари върху Евангелието от Лука