при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята.
при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята.
Уместно се посочва не само при кои царе това се е случило, но и при кои свещеници.
Понеже Йоан Кръстител проповядваше за Онзи, Който е едновременно Цар и Свещеник, евангелист Лука определи времето на Неговата проповед чрез царството и свещенството.
“при първосвещениците Анна и Каиафа”. Всъщност първосвещеник по това време е бил само Каиафа. Вижте коментарите към Матей 26:3. Но неговият тъст, Анна, или по-точно Анан, който преди това е бил първосвещеник и е свален от власт от прокуратора Вителий, продължава да упражнява голямо влияние по силата на своя характер. И тъй като той е по-възрастен от Каиафа по отношение на първосвещеничеството, евангелистът го поставя по-високо от последния. Да се заключи от това споменаване на двамата първосвещеници, че евангелист Лука е искал да покаже, че древната теокрация е изпаднала в упадък, който може да бъде преодолян само от Месията (както казва например проф. Богословский, Общественное служение Господа Иисуса Христа, том 1 стр. 17), е неоснователно, точно както е неоснователно в споменаването на различни светски владетели от Лука да се вижда желанието му да характеризира политическия упадък на еврейския народ.
“биде слово Божие”, т.е. Бог заповядва на Йоан да излезе да служи (срв. Йер. 1:2; Ис. 38:4 и сл.).
“в пустинята” (срв. коментарите към Лука 1:80).
От Йоана свето Евангелие – глава 11 – стих 49
Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
Беше слово Божие към Йоан, сина на Захария, в пустинята.
Синът Божий, Комуто предстояло да събере Божията Църква, най-напред става служител. И добре казва тук свети Лука, че беше слово Божие към Йоан, сина на Захария, в пустинята, защото в основата на Божията Църква не стои човек, а словото.
Църквата тук се сравнява с пустинята, защото децата на пустинята са много повече от тези на онази, която има мъж. Затова ѝ е казано: „Весели се, неплодна“ (Ис. 54:1), и още: „Ликувайте, пейте заедно, пустини“ (Ис. 52:9, по Септуагинта). Защото в тези места още не бил вложен човешки труд и все още нямало овощни дървета, чиито плодове да служат за награда на работниците.
Все още не бил дошъл Онзи, Който ще каже: „Аз съм като зеленееща се маслина в Божия дом“ (Пс. 51:10), Небесната Лоза още не била дала плод на словесни филизи по клоните на Своя народ.
И така, беше слово за това, че пустинята ще ни даде плод. Беше слово, и след него последва глас, защото най-напред словото действа вътре, а едва след това гласът извършва своята работа. Това потвърждава и Давид: „Вярвах и затова говорих“ (Пс. 115:1).
Тълкувание на Евангелието от Лука