Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.
Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.
И понеже заедно с майката и немият баща се съгласил с името на детето, се казва по-нататък: И всички се почудиха. Защото сред техните роднини нямало никой с това име, за когото някой да може да каже, че двамата предварително са го определили.
Книга на пророк Исаия – глава 30 – стих 8
Сега иди, начертай им това на дъсчица, и впиши го в книга, за да остане за в бъдеще, за всякога, навеки.
Проф. А. П. Лопухин
Захария – вероятно чрез знаци – поискал дъска за писане; такива дъски обикновено са били покрити с лек слой восък, а за писане върху тях са се използвали фино наточени пръчици; и той написал такива думи (в руския превод изразът λέγων, т.е. “такива думи” – бел. прев. 4 Цар. 10:6 – е изпуснат).
“Йоан е (ἐστί – в руския превод е пропуснато) името му”. Захария заявява, че детето вече има име – то му е дадено от самия Бог (ст. 13). Това неочаквано съвпадение на имената, желани от бащата, от една страна, и от майката, от друга, учудва питащите.