И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.
И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.
“блажена е, която е повярвала”. Елисавета дори знае, че Мария е повярвала в думите на ангела (стих 38): Светият Дух, така да се каже, е открил пред нея цялата картина на Благовещението. Тя говори за Мария в трето лице, защото си представя Благовещението като събитие, което вече е минало, сякаш вече е влязло в историята – тя разказва…
“понеже”. Изглежда, че е по-добре съюзът “понеже” да се замени със съюз “че” (ὅτι също може да има това значение). Елисавета е трябвало да посочи съдържанието на “вярата” на Мария, да каже в какво е вярвала Мария. Тя прави това, като най-общо обозначава всичко, съобщено на Мария от ангела, с думите: “това, което ѝ беше казано от Господа”.
“ще се сбъдне”. По-точно: ще се осъществи напълно (ἔσται τελείωσις).
Няма посочени паралелни места.
Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
Но блажени сте и вие, които сте чули и повярвали, защото всяка душа, която вярва, зачева и ражда Божието Слово и познава Неговите дела. Нека във всеки от нас бъде душата на Мария, за да прославя Господа, нека във всеки от нас бъде духът на Мария, за да се радва в Бога. Защото, ако по плът Христос има само една Майка, то по вяра Христос е плод на всички. Всяка душа приема Божието Слово, ако е чиста и в целомъдрието си пази себе си свободна от греха.
Тълкувание на Евангелието от Лука