И рече Мариам: душата ми величае Господа,
Тези стихове съдържат първата строфа от хвалебствената песен на Богородица. Тук, както и в следващите строфи, Пресветата Дева изразява чувството си на благоговение пред Бога с думите на старозаветните свещени химни и най-вече с думите на песента на Анна, майката на Самуил (1 Цар. 2:1 и сл.).
“И рече Мариам”.Тази забележка показва, че следващата песен е лично изливане на чувствата на Блажената Дева, а не е изречена по специално внушение на Светия Дух.
“Величае” – т.е. издига, прославя.
“Душата” – центърът на вътрешния живот на човека. “Духът” – духовният, висшият ръководител на вътрешния живот на човека. Едното и другото обаче – “душа” (ψυχή) и “дух” (πνεῦμα) – могат да бъдат признати за синоними.
Книга на пророк Исаия – глава 61 – стих 10
С радост ще се радвам в Господа, душата ми ще се развесели в моя Бог: защото Той ме облече в спасителна одежда, надяна ми дреха на правда, като на младоженец възложи венец и като невеста с накит накичи.
Книга на пророк Авакума – глава 3 – стих 18
аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога на моето спасение.
Ориген (ок. 185 – 254)
И така, нека разгледаме пророчеството на Девицата. „Величае,“ — казва Тя, — „душата ми Господа и възрадва се духът ми в Бога, Спасителя мой“ (Лука 1:46-47). Две: душата и духът — въздават двойна слава. Душата прославя Господа, а духът — Бога. Не че една слава принадлежи на Бога, а друга на Господа, но Бог е същото, което е Господ, и Господ е същото, което е Бог.
Възниква въпросът, как именно Тя величае Господа? Тъй като Господ не претърпява нито увеличаване, нито намаляване, и е това, което е. Защо тогава Мария казва: „величае душата ми Господа“? … Понеже душата ми не е собствено образ на Бога, но е създадена по подобие на вечния образ… Всеки от нас, оформяйки своята душа по образа на Христос, я прави или по-голямо, или по-малко подобие на Него; или остаряло и замърсено, или ясно, светло и сияйно, по подобие на Първообраза.
И така, когато направя образа по-голям — тоест душата си — и го възвелича чрез дела, мисли и слова, тогава образът на Бога става по-голям, и сам Господ, чийто образ е в нашата душа, се възвеличава. И както Господ расте в нашия образ, така, ако станем грешници, Той намалява. Вместо образа на Спасителя ние се обличаме в други образи. Вместо образа на Словото, на мъдростта, правдата и другите добродетели, ние приемаме формата на дявола.
Тълкувание на Евангелието от Лука