От Лука свето Евангелие – глава 1 – стих 5

Разказът за зачеването на Йоан Кръстител започва с посочване на времето на събитието и на лицата, за които евангелистът ще говори.

“в дните на Ирода”. Вж. коментарите към Матей 2:1.

“имаше един свещеник”. По-точно: прояви се, яви се в историята (ἐγένετο; срв. Марк 1:4).

“свещеник”. Гръцкият текст тук добавя думата τις – някои. От това ясно се вижда, че Захария не е бил първосвещеник, както са предполагали някои учители на Църквата. Еврейският историк Йосиф Флавий също не знае за първосвещеник с името Захария от времето на Ирод.

“Авиевата смяна”. Давид определя свещениците, които, както знаем, произхождат от двамата синове на Аарон – Елеазар и Итамар, да служат в храма през няколко години. Чредата, към което принадлежи Захария, е осма сред всичките 24 смени. Всяка чреда извършвала свещенослужението в продължение на осем дни, от една събота до следващата. Свещениците се сменяли всеки ден (за това говори и името на последованието – ἐφημερία, т.е. ежедневна служба). Срв. 1 Парал. 24.

“на име Захария”. Името Захария на иврит означава: “този, за когото си спомни Йехова”.

“жена му”. По този начин и по баща, и по майка Йоан произхождал от рода на Аарон и следователно имал пълното право да стане свещеник.

“Елисавета”. Това име на иврит означава “Божия клетва”. Така се нарича и съпругата на Аарон (Изх. 6:23).

Не знам кое е най-важното нещо, което трябва да проповядваме – че той [Йоан Кръстител] се е родил по чудесен начин или че е бил убит по чудесен начин – защото се е родил като пророчество и е бил убит заради истината. С раждането си той възвести идването на Спасителя, а със смъртта си осъди кръвосмешението на Ирод. Този свят и праведен човек, който се роди по необикновен начин в резултат на обещание, заслужи от Бога да си отиде от този свят чрез необикновена смърт – да остави, като изповяда Господа, тялото си, което беше получил като дар от Господа. Затова Йоан вършеше всичко по волята на Бога, тъй като се роди и умря заради Божието дело.

Божественото Писание ни учи, че по отношение на тези, които възпоменаваме, трябва да се възхваляват не само характерите на самите хора, но и на техните родители, за да се отличават с наследство, което им е предадено в непорочна чистота. Сега, не само от родителите си, но и от предците си, свети Йоан извлича своя прочут произход, произход, който не е издигнат от светската власт, но е почитан заради своята святост. Следователно пълна е онази похвала, която обхваща раждането, характера, служението, делата и съжденията. Раждането му се подразбира от споменаването на неговите предци. От рода на Авия, т.е. от висок ранг сред най-благородните родове.