Тия постановления имат само вид на мъдрост в своеволно благочестие, в смиреномъдрие и в пренебрежение на тялото, без някак да се грижат за насищане плътта.
Тия постановления имат само вид на мъдрост в своеволно благочестие, в смиреномъдрие и в пренебрежение на тялото, без някак да се грижат за насищане плътта.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
За еретическите постановления се разпространява мълва, репутация (гръцкото λόγος), че са мъдри правила. Следователно традиционното „вид на мъдрост“ не предава напълно точно нюанса на λόγος.
Те придобиват тази репутация поради няколко неща:
– изискват самоволно, измислено богопочитание – ἐθελοθρησκία;
– демонстрират смиреномъдрие;
– предполагат сурово аскетическо изнуряване на тялото.
Но това съвсем не означава, че тези правила притежават действителна ценност.
Изразът οὐκ ἐν τιμῇ τινί означава именно, че в тях няма някаква действителна стойност или достойнство. Нещо повече: тези правила довеждат до резултат, точно противоположен на онзи, който лъжеучителите обещават.
Те твърдят, че изпълнението на техните предписания ще издигне християнина над движенията на чувствено-греховната природа. В действителност обаче онзи, който ги изпълнява, достига до: πλησμονὴ τῆς σαρκός – буквално „насищане на плътта“.
„Плътта“, тоест плътската страна на човека, започва да се наслаждава на съзнанието за собствените си особени заслуги, придобити уж чрез потискането на телесните потребности.
Така привидният аскетизъм, вместо да победи плътското самолюбие, може именно да го нахрани чрез духовна гордост.