Послание на св. ап. Павла до Колосяни – глава 1 – стих 15

Нарича се „Първороден (πρωτότοκος) преди всяка твар“ (Кол. 1:15) не защото е първият от творенията по време, нито защото е от една и съща същност със сътворените, а заради снизхождането Си към творенията и уподобяването Си на нас.

Добре е обаче да се отбележи и следното: Той се нарича и Единороден, и Първороден. Когато се именува Единороден, това название се употребява безусловно, без към него да се прибавя някакво основание, поради което Той е Единороден: „Единородният Бог, Който е в недрата на Отца“ (Йоан 1:18).

Когато обаче божествените Писания Го наричат Първороден, веднага прибавят и на кои е Първороден, както и причината, поради която носи това название: „Първороден между многото братя“ (Рим. 8:29); „Първороден от мъртвите“ (Кол. 1:18). Защото, понеже Божият Син по природа притежава първенството, подобаваше и когато стана човек, да не го изгуби. Затова, и след като прие подобието с нас, Той с основание стои преди всяко творение. Понеже чрез това, че стана човек, Той не ще бъде по-нисш от никого, доколкото това съответства на подобаващото достойнство на божествената природа, а и като човек ще има първенство и ще предвожда цялото творение, тъй като е негов Творец и Господ. (Съкровищница за светата и единосъщна Троица)

Образ – понеже е единосъщен; и понеже Синът е от Отца, а не Отец – от Сина. Защото такава е природата на образа: да бъде подобие на първообраза и на онова, чийто образ се нарича, само че тук има и нещо повече. Там образът е неподвижно изображение на движещото се, а тук Той е жив Образ на Живия и притежава по-съвършено неотличимото подобие, отколкото Сит спрямо Адам и всяко родено спрямо онзи, който го е родил (срв. Бит. 5:3).

Защото такава е природата на простите същности: те не могат отчасти да приличат, а отчасти да не приличат, но едното трябва да бъде всецял образ на другото – по-скоро тъждествено с него, отколкото просто негово подобие. (Второ слово за Сина)

Чий образ, прочее, искаш да бъде Той? Защото, ако е образ като човек, кажи го – и аз ще се отдръпна от тебе като от безумец. Но ако е образ като Бог и Син Божи, тогава думата „образ“ показва Неговото неотличимо подобие.

Защо никъде ангел не е наречен нито „образ“, нито „син“, а човекът е наречен и с двете? Защо? Защото при ангелите възвишеността на тяхната природа лесно би могла да въведе мнозина в подобно нечестие; докато при човека неговата нищожност и смиреност осигуряват безопасност и не позволяват дори на желаещите да предположат нещо подобно и да принизят по този начин словото за Сина. Затова там, където има голямо смирение на природата, Писанието без колебание придава високо достойнство; а там, където природата е по-възвишена – вече не постъпва така.

Защото Образът на Невидимия (Кол. 1:15) е и Сам невидим, и то невидим по същия начин; иначе не би бил образ. Понеже и при нас образът, доколкото е образ, трябва да бъде неотличим от първообраза — например по чертите и подобието. При човешкото изображение обаче това не е напълно възможно, защото то е дело на човешко изкуство, което често допуска неточности, или по-скоро винаги, когато бъде изследвано внимателно. Но там, където действа Бог, няма никаква грешка и не се допуска никакво отклонение.

Ако пък Синът е творение, как тогава е Образ? Та нали и конят не е образ на човека. Ако думата „образ“ не означава неотличимото подобие с Невидимия, какво пречи и ангелите да бъдат Негов образ? И те са невидими, макар и не за самите себе си. Но и душата е невидима. Или пък Той е Образ просто защото е невидим? Тогава, макар и не по същия начин като Него, и ангелите биха били образи. (Катена за Посланието до Колосяни)