Съборно послание на св. ап. Иуда – глава 1 – стих 19

Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни – и нямат дух.

Св. Кирил Александрийски (376 – 444)

Онези, които всячески разделят (понеже са душевни и нямат Божия Дух) и разлагат единия Христос — Сина и Господа, на двама синове, ще бъдат пленени от тези свои идеи. Защото макар и да се преструват, че признават единия Христос и Син и твърдят, че Той е едно лице, като Го разделят отново на две отделни и раздалечени ипостаси, напълно изопачават словото на тайнството на вярата.

Послание до Валериан

Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)

Вече отбелязахме, че Свещеното Писание има обичай да нарича душа и самия живот. И апостол Павел казва, че душевният човек не може да приеме онова, което е от Божия Дух (1 Кор. 2:14). Следователно, бидейки душевни, те използват и душевно учение, за което е казано: „Тази мъдрост не слиза отгоре, а е земна, душевна, бесовска“ (Як. 3:15), тоест такава, която не притежава Божия Дух.

Тълкувание на посланието на Юда

Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)

Не е причастен на Божията любов онзи, който е враг на единството. Следователно, онези, които се намират извън Църквата, не притежават Светия Дух; именно за тях е казано в Писанието: „Отделящи се (от единството на вярата), душевни, които нямат дух.“

Проф. А. П. Лопухин
Завършвайки описанието на тези хора, апостолът ги нарича „отделящи себе си“ (οἱ ἀποδιορίζοντες ἑαυτούς), „душевни“, „нямат дух“ (Πνεῦμα μὴ ἔχοντες). „Те, казва той, не само сами загиват, но и похищават питомците на Църквата – това значи „отделящи“, тоест извеждат ги извън пределите на Църквата, извън границите на вярата или дори извън самата ограда на Църквата. Защото събранията си те са показали като пещери на разбойници и отвръщат другите от Църквата, приобщавайки ги към себе си. А правят това, защото са...
Виж повече ↓

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 2 – стих 14
Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.

Послание на св. ап. Павла до Евреите – глава 10 – стих 25
като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.