За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели,
За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели,
А за Енох, седмия от Адам, не се ли говори в каноническото послание на апостол Юда, че той е пророкувал? Ако писанията на Енох не са получили авторитет нито от юдеите, нито от нас, причината за това е изключителната им древност, поради която се е смятало за нужно към тях да се подхожда с недоверие, за да не се приеме нещо лъжливо вместо истина.
За Божия град
Осъжденето на лъжеучителите на вечна гибел, за което се говори още в Юда 1:4, апостолът сега потвърждава чрез пророчество за Божия съд над нечестивите, изречено от (седмия по ред) преди потопа патриарх Енох. В Библията не е запазено пророчество на самия Енох – споменато е само накратко за неговия праведен живот и внезапното му отшествие (Бит. 5:21–24).
Но според преданието на старозаветната Църква, неговото пророческо изречение се е съхранило и вероятно е намерило отзвук или дори точно изражение в апокрифната книга „Книга на Енох“. Тази книга дълго време била известна само чрез откъси, цитирани от църковни отци, но е достигнала до наши дни в пълен вид в етиопски превод и се използвала в богослужебната практика на етиопските християни.
През 1853 г. книгата е публикувана в пълен немски превод с обяснения от А. Дилман (Лайпциг), а през 1888 г. – и в руски превод с коментар от проф. о. А. В. Смирнов (Казан).
В една от речите на ангела към Енох (1:9) по време на видение за бъдещия съд се намират думите, цитирани в Посланието на Юда, които вероятно се отнасят конкретно до нечестивите потомци на Каин (срв. Юда 1:11; Бит. 4).
Според свидетелството на блаж. Йероним (Catalogus scriptorum ecclesiasticorum, IV), именно цитирането на изречение от апокрифната „Книга на Енох“ станало причина някои да се съмняват в каноничния статус на Посланието на Юда. Но независимо дали апостол Юда е заимствал пророчеството на Енох директно от устното предание, или чрез писмен източник, самото позоваване на апокрифно произведение по никакъв начин не подкопава истинността и достойнството на посланието (срв. 2 Тим. 3:8; Тит 1:12 и др.).
Цитираните думи напълно съответстват на библейската представа за всеобщия Божи съд (срв. Дан. 7:10; Мат. 24:31; 25:31; 2 Сол. 1:10 и др.).
Книга на пророк Даниила – глава 7 – стих 10
Огнена река излизаше и минаваше пред Него; хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха.
От Матея свето Евангелие – глава 25 – стих 31
А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,
Откровение на св. Йоана Богослова – глава 1 – стих 7
Ето, иде с облаците, и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и ще се разплачат пред Него всички земни племена. Да, амин!
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
Това е цитат от Книгата на Енох, която Църквата причислява към апокрифната литература не защото написаното от патриарха трябва да се отхвърли, а понеже книгата, носеща неговото име, най-вероятно не е била написана от самия него. Очевидно е, че някой друг е съставил тези писания и е поставил името на Енох под тях. Но дори и ако действително бяха негови, те не противоречат на истинската вяра. Разбира се, има неща в тази книга, на които трудно може да се повярва – например разказът за гигантите, чиито родители не били хора, а ангели. Ясно е, че автор на такава книга не може да бъде правдив човек, понеже тя е омрачена от измислици. Заради този цитат от апокрифната книга Посланието на Юда първоначално било отхвърляно от мнозина. Но, разбира се, то трябва да заеме своето място в Свещеното Писание поради много причини: заради това кой е неговият автор, заради древността му, заради употребата му в Църквата, и особено заради това, че Юда е привел цитат от апокрифна книга, който сам по себе си не е апокрифен, нито съмнителен, а напротив – ясно изявява светлината на истината.
За седемте съборни послания