Съборно послание на св. ап. Иуда – глава 1 – стих 12

Мракът се наследява от хората, които грешат по своя воля. За тях са приведени тези примери, така че казаното има следния смисъл: тези хора, за които става дума, са като блуждаещи звезди – те са се отклонили от правия път и вървят в посока, противоположна нему. Затова за тях е запазен мрак – не за звездите, а за хората. Защото, както вече казах, апостолът не говори за звезди, облаци или вълни, а за хора, изпаднали в животинско състояние, разпуснатост и надменност, и които със своето поведение нанасят вреда на онези, които се доближават до тях.

По онова време в църквите още се извършвали общи вечери, за които говори апостол Павел в Първото послание до Коринтяните (1Кор. 11:21–22), наричани агапи или вечери на любовта. А тези, казва, се събирали не заради ползата, която тези вечери носят, а за да намерят повод да съблазнят душите на неутвърдените, както свидетелства и апостол Петър във второто си послание (2Пет. 2:14). Такива хора апостолът уподобява на подводни камъни, безводни облаци, есенни дървета и блуждаещи звезди; защото това, което е естествено за споменатите образи, еретиците извършват по собствена воля. Както подводните камъни са опасни за плаващите, защото се натъкват на тях неочаквано, така и еретиците нанасят внезапна вреда на тези, които участват с тях във вечерите. Както безводните облаци, носени от вятъра, не напояват земята с дъжд, защото не го съдържат, а напротив – хвърлят мрак върху местата, където отиват, така и еретиците не оросяват душите на онези, които срещат, със спасително учение, а ги помрачават със скверните си слова, гонени от злобните сили на бесовете.

Есенните дървета умират два пъти: веднъж, когато загубят плода си, и втори път, когато изгубят и листата си – защото през това време изсъхналите дървета изглеждат лишени и от украшението на плода, и от благоприличието на листата. Същото става и с еретиците – те умират два пъти, като погубват плода чрез унищожаване на семето и се лишават от благообразието на разумния живот. Затова и биват изкоренявани от Господния рай, тоест от Църквата, и изхвърляни вън, събирани за вечния огън. Защото какъв корен може да има онзи, от когото всички се гнусят поради нечистотата на живота му?

Нарича ги още блуждаещи звезди. Еретиците приличат на тях – не защото блещукат на твърдта на вярата ни и през тях преминава Слънцето на правдата, Христос, който води добродетелите до зрялост и оживотворява верните, а защото, подобно на бесовете, които са началници на злото (2Кор. 11:13–14), се представят за ангели на светлината, но всъщност се носят срещу Христовото учение. Така помрачават приближаващите се до тях и сами за себе си приготвят вечния мрак.

Уподобява ги също и на свирепи морски вълни, защото, гонени от духовете на злобата, те бушуват безумно и неудържимо, и в своите хули срещу Бога се пенят със срамотиите си. А непостоянството и лекотата, с която живеят, завършват в пяната на горди хули – такава, каквато пускат вълните, с които апостолът ги сравнява.

Думите „без страх“ трябва да се отнесат към израза „угояват себе си“ – т.е. угояват се без страх, без да се боят от съдбата на онези, които не умеят да водят, а са водачи на слепци, както казва Господ: слепци, водещи слепци, заедно с пасомите и те ще паднат в ямата  (Мат. 15:14).

В стих 12 апостолът насочва вниманието към недостойното поведение на тези лъжеучители по време на т.нар. вечери на любовта – агапи (ἐν ταῖς ἀγάπαις) – свещени братски трапези, които ранната Църква е устройвала във връзка с тайнството Евхаристия (срв. 1 Кор. 11:21–22). Именно на тези свещени събирания лъжеучителите се държали недопустимо, без никакъв страх Божий, предавайки се на преяждане, пиянство (срв. 2 Петр. 2:13; 1 Кор. 11:21) и общо безчинство, с което осквернявали трапезите, считани за свети от християните.

Първият образ – „безводни облаци“, изразява вътрешната духовна пустота на лъжеучителите, които са неспособни на каквото и да било добро дело. Както хората напразно биха очаквали животворна влага от облаци, които са празни и ги гони вятърът, така и надутото, празнословно учение на тези хора е безполезно, лишено от сила и благодат (срв. 2 Петр. 1:17).

Вторият образ – „есенни дървета, безплодни, два пъти умрели“, подчертава духовната смърт и пълната безплодност на лъжеучителите. Те са като дървета, чийто плод до есента е загнил и изчезнал, а самите те са „дваж умрели“ – т.е. толкова изсъхнали, че са лишени дори от възможността да се възродят. Подобно на дървета, които след зимата нямат никакви признаци на живот, не могат да цъфнат, нито да дадат плод, те подлежат на пълно отсичане и изкореняване (срв. Йоан 15:6).