Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничкия Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа.
Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничкия Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа.
Увещава онези, които веднъж са признали нашия Господ Иисус Христос за Спасител и са повярвали в Него, да се подвизават за вярата. Защото ако сме приели въплътеното Слово, но казваме, че Един е Този, Който е предвечно от Отца, а Друг е Този, Който е от Майката, и че Той е отделна личност, тогава как не се отричаме от Единия Господ и Владика? Защото Господ Иисус е един – по единството на домостроителството, понеже предвечното Божие Слово и Бог, възприел в славата на Божеството плът, насадена в Него от Светата Дева още от зачатието, е Един и Същият Владика на всички.
Като отнасят славата на Синовството само към едното, родено от Бога Отца Слово, те казват, че другият син, произлязъл от семето на Иесей и Давид, е само съединен с Първия и е причастен на Неговото Синовство; че всичко е получил от Него, без да има абсолютно нищо свое.
Послание за светия символ на вярата
Апостолът, без да навлиза веднага в подробна характеристика на лъжеучителите, подчертава колко сериозни и гибелни са техните заблуди, като посочва, че осъждането им (гр. κρίμα) е предопределено отдавна (προγεγραμμένους) и е било предсказано от боговдъхновени носители на откровението. След това той започва да очертава умствения и моралния облик на лъжеучителите, наричайки ги нечестиви (ἀσεβεῖς). Апостолът обяснява това определение, като ги описва от две съществени страни: от морална гледна точка – „превръщат Божията благодат в извинение за разврат“; и от гледна точка на тяхната вяра – „отричат единствения Владика – Бога, и нашия Господ Иисус Христос“.
Това е основната характеристика на лъжеученията, разпространявани от появилите се ересиарси, която силно напомня на описанията на лъжеучителите във второто послание на апостол Петър (2 Петр. 2:1–2 и нататък). От разказите за ересите на Симон Магьосника и други еретически водачи в Евсевий (Църковна история, кн. II, гл. 13 и нат.), както и от преките свидетелства на св. Атанасий Велики и блажени Теофилакт, ясно се вижда, че тези лъжеучители са проповядвали, че грехът е без значение, и са отричали Христос (според „Синопсис“). Те не приемали Христос като въплътения Божи Син, а само като един от така наречените „еони“, и изкривявали християнското учение за благодатта, като правели извод, че развратът е допустим, уж с цел да се отслаби плътта (срв. Рим. 6:1).
От Марка свето Евангелие – глава 16 – стих 16
Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 18
Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
Благодатта на нашия Господ смекчи строгостта на Закона, в който се казвало: който извърши това и това – да бъде убит с камъни; който направи онова – да бъде предаден на огън. Господ смекчи суровостта на Закона чрез благодатта на Евангелието, която позволява извършените беззакония да бъдат очистени чрез покаяние и милостиня. Но някои сега превърнаха Божията благодат в повод за разпуснатост и се предават на греха без мярка, смятайки, че за стореното няма да отговарят пред строгостта на Закона.
За седемте съборни послания