Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
Второ съборно послание на св. ап. Петра – глава 1 – стих 14
знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви.
Проф. А. П. Лопухин
След възстановяването на Петър в апостолското му достойнство Христос предсказва мъченическата му смърт. Както един грохнал старец вече не може да се облича сам и да ходи по своя воля, а трябва да прибягва до помощта на други хора и да върви с тях дори там, където не иска да отиде, така ще дойде време, когато апостол Петър, още жив и свикнал да действа по своя воля, ще трябва да отиде там, където ще го поведат враговете му, т.е. на мъченическа смърт. С тази смърт Петър ще прослави Бога, т.е. ще допринесе за умножаването на истинските Божии чеда, т.е. верните на Христос.
„ще простреш ръцете си“. Можем дори да предположим, че в образа на връзването на Петър и воденето му там, където не иска да отиде, е изобразена картина именно на разпятието на Петър на кръст. Тертулиан тълкува това именно в този смисъл: “тогава Петър бива препасан от друг, когато е вързан на кръста (вж. Scorp. 15).
Накрая, припомняйки на Петър обещанието му да умре за Христос (Иоан 13:37), Христос приканва Петър да Го последва, т.е., както става ясно от контекста на беседата (вж. стихове 22 – 23), да се подготви да страда, както е страдал Христос.