„Да не се смущава сърцето ви“. Апостолите са били крайно смутени от краткия разговор на Господ с Петър (Иоан 13:36 – 38). „Щом даже Петър се отрече, – мислили си те със страх, – какво ли ги очаква тях!” (св. Йоан Златоуст). Освен това, както се вижда от Евангелието от Лука, Господ казал на всички им няколко неясни за тях думи за някаква борба, която им предстои (Лука 22:35 – 37). Ето защо Господ започва Своята реч с утеха: „Да се...
„Да не се смущава сърцето ви“. Апостолите са били крайно смутени от краткия разговор на Господ с Петър (Иоан 13:36 – 38). „Щом даже Петър се отрече, – мислили си те със страх, – какво ли ги очаква тях!” (св. Йоан Златоуст). Освен това, както се вижда от Евангелието от Лука, Господ казал на всички им няколко неясни за тях думи за някаква борба, която им предстои (Лука 22:35 – 37). Ето защо Господ започва Своята реч с утеха: „Да се не смущава сърцето ви…“.
„вярвайте“. Както и преди, апостолите трябва да вярват в Бога и, вярвайки в Бога, да вярват в Онзи, Когото Бог е изпратил, т. е. в Христос. От самото детство на апостолите, както на всички юдеи, била насадена вярата в Бога и тази вяра трябва да послужи като опора за вярата им в Христос, която сега била донякъде разколебана от последните Му думи за Неговото заминаване. Чрез тази „двойна” вяра, апостолите щели да преодолеят своя страх от настъпващите решителни събития.
Проф. А. П. Лопухин
„Да не се смущава сърцето ви“. Апостолите са били крайно смутени от краткия разговор на Господ с Петър (Иоан 13:36 – 38). „Щом даже Петър се отрече, – мислили си те със страх, – какво ли ги очаква тях!” (св. Йоан Златоуст). Освен това, както се вижда от Евангелието от Лука, Господ казал на всички им няколко неясни за тях думи за някаква борба, която им предстои (Лука 22:35 – 37). Ето защо Господ започва Своята реч с утеха: „Да се не смущава сърцето ви…“.
„вярвайте“. Както и преди, апостолите трябва да вярват в Бога и, вярвайки в Бога, да вярват в Онзи, Когото Бог е изпратил, т. е. в Христос. От самото детство на апостолите, както на всички юдеи, била насадена вярата в Бога и тази вяра трябва да послужи като опора за вярата им в Христос, която сега била донякъде разколебана от последните Му думи за Неговото заминаване. Чрез тази „двойна” вяра, апостолите щели да преодолеят своя страх от настъпващите решителни събития.