Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.
Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.
От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 38
Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
Послание на св. ап. Павла до Евреите – глава 5 – стих 7
Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си,
Проф. А. П. Лопухин
Съгласно забележката на архиепископ Инокентий, всичко това, както показва самото естество на мислите и думите, е било произнесено с изражение на величие, подобаващо на Божия Син: „Но изведнъж светлият Му поглед се покрил със сумрака на тъгата. От божественото Му лице се виждало, че в душата Му едно чувство бързо се променяло с друго и имало някакво силно вътрешно движение и борба”.
„Душата ми се смути“. От мисълта за славното бъдеще Господ изведнъж преминава към мисълта за настоящето и тук “душата”, която би трябвало да е “възненавидена”, отговаря на тази мисъл с ужасно болезнено усещане.
Всъщност Христос е бил безгрешен, а смъртта е следствие от греха. Ясно е, че тя е била особено омразна, отблъскваща за “душата” на Христос, за Неговата най-свята природа. Нещо повече, самата смърт, която Христос е претърпял, също е била ужасна, защото е била наказание за греховете на цялото човечество. В тази Своя смърт Христос е трябвало да вкуси цялата горчивина на чашата, приготвена за грешното човечество.
„що да кажа“. Господ е толкова поразен от мисълта за смъртта, от предвкусването на нейната горчивина, че не намира подходящи думи, за да изрази чувствата си. Но това състояние на духа трае само няколко мига.
„Отче, избави Ме от тоя час?“. Това не е молба, а въпрос. Сякаш Господ размишлява в Себе Си: “Да кажа ли на Отца да Ме избави? Но това е часът, за който дойдох. Не, трябва да отида на тази смъртна борба, да изпълня делото, за което съм дошъл. Нека се изпълни всичко, което справедливият Божи съд е отсъдил за Мен”. Христос преодолява неволния страх от смъртта.
Много е вероятно, съобщавайки за тази кратка „борба“ на Христос със страха от смъртта, да казва също, което искат да кажат и синоптиците със своя разказ за Гетсиманската „борба“ на Спасителя (Мат. 26:36-46 и паралелни пасажи)