Филип не се осмелил сам да предаде желанието на елините на Христос. Първо, той може би се смутил от спомена за заповедта, дадена от Христос относно езичниците (Мат. 10:5), и от думите на Христос по повод молбата на хананейката (Мат. 15:24), и второ, Филип виждал колко възторжено е бил приет Христос от еврейския народ и е смятал, че беседата на Христос, вероятно в храма, с елините, ще предизвика раздразнението на евреите към Него и ще даде повод да обвинят Христос,...
Филип не се осмелил сам да предаде желанието на елините на Христос. Първо, той може би се смутил от спомена за заповедта, дадена от Христос относно езичниците (Мат. 10:5), и от думите на Христос по повод молбата на хананейката (Мат. 15:24), и второ, Филип виждал колко възторжено е бил приет Христос от еврейския народ и е смятал, че беседата на Христос, вероятно в храма, с елините, ще предизвика раздразнението на евреите към Него и ще даде повод да обвинят Христос, че е чужд на Своя народ (срв. Иоан 7:35, 8:48).
Но Андрей, към когото Филип се обърнал за съвет, бил по-решителен и намерил за възможно да каже на Христос за желанието на елините. Андрей може би спомнил за такива случаи, като например изцелението на слугата на стотника от Капернаум, разговора на Христос със самарянката и, накрая, думите Му: “Който дойде при Мене, няма да го изгоня” (Иоан 6:37).
Проф. А. П. Лопухин
Филип не се осмелил сам да предаде желанието на елините на Христос. Първо, той може би се смутил от спомена за заповедта, дадена от Христос относно езичниците (Мат. 10:5), и от думите на Христос по повод молбата на хананейката (Мат. 15:24), и второ, Филип виждал колко възторжено е бил приет Христос от еврейския народ и е смятал, че беседата на Христос, вероятно в храма, с елините, ще предизвика раздразнението на евреите към Него и ще даде повод да обвинят Христос, че е чужд на Своя народ (срв. Иоан 7:35, 8:48).
Но Андрей, към когото Филип се обърнал за съвет, бил по-решителен и намерил за възможно да каже на Христос за желанието на елините. Андрей може би спомнил за такива случаи, като например изцелението на слугата на стотника от Капернаум, разговора на Христос със самарянката и, накрая, думите Му: “Който дойде при Мене, няма да го изгоня” (Иоан 6:37).