От Йоана свето Евангелие – глава 11 – стих 51

Възможно е, мисля, някой да се стреми към праведното, но по неправеден начин. Например, тези, които вършат добро дело с цел да бъдат прославени от хората, което [дело] само по себе си е задължение, например за бедните – такива хора макар да са извършили праведно дело, не го вършат понеже са утвърдени в правдата, а от тщеславие.

Мисля, че подобно на това да се стремиш към правдата по праведен начин, е да кажеш, че се стремиш към благоразумието благоразумно, към храбростта – храбро, към мъдростта – мъдро и така с всички добродетели.

Казахме горното, за да го сравним с това някой да пророкува, но да не е пророк. Затова често в пророчествата се уточнява относно пророците: “Йеремия пророкът каза”. Изкусните в анализа на понятията твърдят, че ако някой допринесе нещо за здравето, това не го прави лекар, нито пък, ако някой извърши нещо за строежа, това не го прави строител.

От написаното за Кайяфа, който пророкува за Спасителя, ясно се разбира, че дори покварената душа понякога е способна да приеме дара на пророчеството.

Тълкувание на Евангелието от Йоан, 28

„не от себе си“. Според забележката на евангелиста, Кайафа не е изрекъл тези думи единствено заради своето ограничено лично съображение, а въпреки собственото си желание, в този случай той е бил пророк, предсказвайки, че Христос ще “умре за народа”, т.е. за доброто на народа, за да донесе, така да се каже, на хората истинското благо – изкуплението от греховете, което може да се получи единствено чрез смъртта на Христос.

„беше нея година първосвещеник“. Евангелистът разглежда думите на Кайафа като пророчество, защото Кайафа бил през тази година първосвещеник. Тази забележка на евангелиста се тълкува по различен начин. Някои мислят, че евангелистът е считал първосвещеника за инструмент на божественото откровение, а изразът „нея година” се разбира в смисъл на общото определение „в това време”. 

Други пък смятат, че евангелистът не е могъл да не знае, че във втория храм вече не е имало “урим” и “туммим”, чрез които първосвещеникът е разпознавал Божията воля и по този начин е бил орган на божественото откровение. Според тези коментатори Йоан разглежда Кайафа като жертвоприносител на празника на Очищението. На този празник той трябвало да принесе жертва за греховете на целия народ и Бог чрез тайнствено внушение му посочил истинската жертва, която трябвало да очисти греховете на народа и на целия човешки род (“разпръснатите Божии чада”). Такава жертва трябвало да бъде Христос.

От тези две тълкувания първото е по-естествено. Дори и Кайафа да не е имал “урим” и “тумим”, все пак в очите на Йоан той е бил представител на Божията църква, чийто живот по онова време все още не бил завършил и, следователно, е можел да служи, дори против желанието си, като инструмент на божественото откровение, както е било в този случай. Въпреки че пророчеството му не е било разбрано от членовете на Синедриона, към които той се обърнал, то все пак е станало известно и впоследствие е било цитирано, очевидно в християнските общности, като доказателство, че изкупителната смърт на Христос е била провъзгласена и от устата на представителя на юдейската църква.