От Йоана свето Евангелие – глава 9 – стих 8

А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?

Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Необикновеността на събитието ги доведе дори до неверие, въпреки че бе сторено толкова много, за да се премахне всяко съмнение. Някои казваха: „Не е ли това онзи, който седеше и просеше милостиня?“ О, колко велико е човеколюбието Божие! До каква степен се е смирил Христос, когато с велика благост изцелява нищите и загражда устата на юдеите! Не само славните, именитите и облечените във власт, но и простите Той удостоява с еднаква грижа, защото е дошъл за спасението на всички. Беседи...
Виж повече ↓
Теодор Мопсуетски (ок. 350 – 428)
Като отиде и се уми, той се срещна с благодатта. Но съседите му и онези, които го познаваха, когато той молеше за пощада, не всички разбираха какво се е случило с него. Някои казваха, че наистина това е същият слепец, а други, поради чудото, което се бе извършило с него, твърдяха, че не е той, а някой, който прилича на него. А той казваше: „Аз съм“ и не защото беше принуждаван, а защото гореше от желание да възвести на всички...
Виж повече ↓

Няма посочени паралелни места.