Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
Защо, казва Той, питате за онова, за което е по-добре да се мълчи? Защо, оставяйки въпроса, съответстващ на времето, се стараете да узнаете това, което е над човешкия ум? Сега, казва, не е време за такова изследване, а за дело и напрегнато старание, понеже, напротив, мисля, че трябва да оставим любопитството по този въпрос и да се стремим да изпълняваме Божиите заповеди.
Коментари върху Евангелието от Йоан
“Да върша делата на Този, Който Ме е пратил”.
Аз трябва да явя Себе Си и да извърша дела, които биха показали, че върша същото, което и Отец — не само нещо подобно, а именно същото. А това е белег на велика равнопоставеност и се отнася само за онези, между които няма никаква разлика. Кой ще се осмели да противоречи, като види, че Той може същото, което и Отец?
Той не само създаде очи, не само ги отвори, но и дарува зрение; а това е доказателство, че Той е вдъхнал и душа, защото без действието на душата и най-съвършеното око никога не може да вижда.
Следователно, Той дарува и силата на душата, Той даде и членовете с всичките им принадлежности — с артерии, нерви и жили, с кръв и с всичко останало, от което се съставя нашето тяло.
Беседи върху Евангелието от Йоан
„докле е ден.. настъпва нощ“. „Да, – сякаш казва Христос, – и онова действие, което възнамерявам да извърша над слепия, е само една брънка от веригата на многото дела на Моето призвание. Такива дела Аз трябва да извърша много, а време остава много малко. Имам да извърша много такива дела, а времето е много кратко. Трябва да се бърза. Скоро ще настъпи нощ, т.е. възможността да действам видимо, открито за всички, ще Ми бъде отнета”.
Докато е ден, Господ извършва знамения, тоест докато настоящият живот продължава, за да можем и ние да работим, което означава да принасяме плодове на вяра в Него. Защото Той извършваше знамения заради нас, за да повярваме в Него и чрез вярата да се спасим.
Идва нощ – това е прекратяването на делата, бъдещият ден, в който няма да има знамения, дори от Господа, за да ни подтикват към вяра. Защото тогава ще бъдем убедени и без други знамения, че Той е Господ и Съдия на всичко, така че знаменията ще бъдат излишни.
Затова и Господ няма да ги извършва тогава, нито ние ще можем да вършим нещо. Защото това няма да бъде време за дела и за вяра, а за въздаяние.
За Евангелието от Йоан
От Йоана свето Евангелие – глава 4 – стих 34
Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
От Йоана свето Евангелие – глава 12 – стих 35
Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)
След възкресението на живите и мъртвите, когато на онези, които се окажат от дясната страна, ще каже: „Дойдете, благословени на Отца Ми, наследете Царството“ (Мат. 25:34), а на онези, които се окажат от лявата страна, ще каже: „Идете в огъня вечен, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41), – тогава ще бъде нощта, когато никой не може да върши, а само да получи според онова, което е сторил. Едно е времето за вършене, друго — за въздаяние. Господ въздава на всеки според делата му.
Докато живееш — върши, ако възнамеряваш да вършиш; защото после ще настъпи дълга нощ, покриваща нечестивите. Но и сега всеки невярващ, умирайки, бива погълнат от тази нощ; не може да се случи нищо друго. В тази нощ гореше богаташът и просеше капка вода от дланта на бедняка…
О, нещастнико! Докато живя, имаше време да вършиш — сега вече си в нощта, когато никой не може да върши.
Трактат върху Евангелието от Йоан