От Йоана свето Евангелие – глава 7 – стих 37

„в последния велик ден“. Евангелистът предава още едно изказване на Христос, с което Той се обърнал към народа в последния ден на празника Шатри. Тъй като евангелистът нарича този ден велик, то това несъмнено е бил седмият ден. Вярно е, че според закона на Мойсей (Лев. 23:35 и сл.; Чис. 29:35; Неем. 8:18) и според еврейския обичай от времето на Христос, към седемте дни на празника Шатри се прибавял още един осми ден – също с празничен характер, наричан в закона „празнично събрание“ (ацерет), но този ден не приличал на предходните дни на празника Шатри. Престоят в шатрите завършвал на седмия ден; тържественото шествие до силоамския извор за вода – също. И освен това, на седмия ден това шествие с пеенето на 117-ти псалом (Осанна!) се извършвало седем пъти, поради което този ден по-късно получил названието „велика осанна”. През този ден също така се отнасяли от олтара клоните, с които той бил украсен в началото на празника. С една дума, седмият ден е бил последният ден на празника, ден на особено празнично оживление.

„да дойде при Мен и да пие“. Ето защо на този ден Господ не очаквал, както правели другите учители, че народът сам ще се събере около Него, а Той ще седи (проповедниците при евреите обикновено поучавали, седейки, срв. Мат. 23:2), а, напротив, Сам призовал народа при Себе Си, стоейки в галерията на храма. През шума на множеството, което се движело от олтара към Силоамския извор, в двора на храма се разнесъл Неговият призив: „който е жаден, да дойде при Мене и да пие”. Поклонниците в двора на храма, които пеели химна на пророк Исайя: „с радост ще черпите вода от изворите на спасението“ (Ис. 12:3), трябва да са разбрали, че Христос призовава към Себе Си като към „извора на спасението“, който пророкът предсказва. Трябва да отбележим, че тук Христос казва нещо повече от това, което някога казал на самарянката: там (Йоан 4:10, 14) Той представил Себе Си само като подател на жива вода, а тук – като самата жива вода. Така Той отнася към Себе Си онези думи, с които псалмопевецът се обръща към Йехова: „У тебе е изворът на живота, – в Твоята светлина ще видим светлина“ (Пс. 35:10).

Този човек не беше като тях, но по-скоро Онзи, Който давал вода на светиите и за Когото предсказва пророк Исайя. Той наистина е сияние на славата (Евр. 1:3) и Слово Божие, като реката от извора, която тогава напоявала рая. А сега Той дава на всекиго Духа и казва: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Който вярва в Мене, от утробата му ще потекат реки от жива вода, както е казано в Писанието. Те не могат да говорят така за човек, но за Живия Бог, Който наистина дава живот, Който дава Духа.

Празнични послания