От Йоана свето Евангелие – глава 6 – стих 24

В стихове 26 до 70 се съдържа речта на Христос, произнесена след завръщането в Капернаум. Това слово се разделя на три части: първата е в стихове 25 – 40, втората – в стихове 41 – 51, а третата – в стихове 52 – 59. Първите три стиха 22 – 24 са историческа бележка за повода на речта.

На следващия ден след чудото с нахранването множествата идват в Капернаум с надеждата да намерят Чудотвореца-Христос. Намирайки Го действително там, народът се обръща към Него с въпроса: кога е дошъл в Капернаум? Христос им отговаря, че те търсят Христос само защото са били нахранени по чудодеен начин, а междувременно би трябвало  повече да се грижат за вечния живот, който може да се нарече неизчерпаема храна.

На искането на народа да направи нещо подобно на Мойсей, който свалил небесна манна, Господ отговоря, че истинският хляб от небето сега слиза при народа и че този хляб на живота е Сам Христос. Тъй като събралото се множество проявява неверие към тези думи, то Господ отбелязва, че Неговите слушатели очевидно не спадат към избраниците на Неговия Отец (стихове 25 – 40). На този упрек слушателите на Христос отговарят с посочване на Неговия обикновен произход. Но Христос, продължавайки Своята мисъл, обяснява в какво се състои „приближаването” на хората от страна на Отца и посочва необходимостта от вяра в Христос, защото само Той може да даде на хората вечен живот (стихове 41 – 51).

Тъй като Христос казал, че хлябът на живота, който Той ще даде на хората, е Неговата собствена плът, то юдеите се съблазнили от тези думи. Обаче Господ отново повторил, че без вкусване на Неговата плът и кръв никой не може да получи вечния живот (стихове 52 – 59). Някои от учениците Му също се съблазнили от думите на Христос, но апостол Петър от името на дванадесетте изповядал, че единствен Христос има думи на вечен живот (стихове 60 – 71).