От Йоана свето Евангелие – глава 5 – стих 23

„всички да почитат“. Но за Христос съдът не е бил основното Негово дело (срв. Йоан 3:17), а само съпътстващ Неговата спасителна дейност. Затова, ако тук става дума за почитанието, което хората трябва да имат към Сина, то това почитание трябва да се основава преди всичко на признаване на значението на Сина като Спасител на всички хора. Синът трябва да бъде почитан от хората така, както почитат Отца. Не само благочестивите хора, които не са познавали досега Сина, трябва, след като Го познаят, да пренесат върху Него онова почитание, досега оказвано само на Бога, но и невярващите в Христос юдеи, които не са вярвали в Христос, като смятали, че отричайки Сина, почитат Бога (Йоан 8:49), могат под влияние на чудесата, извършени от Христос, да повярват в Него, особено когато видят как Синът възкресява мъртви (срв. Йоан 12:42). А всеки, който упорито отказва дължимото на Сина почитание, трябва да знае, че с това оскърбява Отца, Който е изпратил Сина: човек не може едновременно да почита Бога и да бъде враг на Христос.

Ако не съществува Синът, то също така ще се отмени и това, че Бог е Отец. Как тогава ще бъде вярно, това което казва Павел за Него: ‘От Когото всеки род (πᾶσα πατριὰ) на небето и на земята носи името си?’ Защото, ако Бог не е родил от Себе Си по божествен начин Сина, как тогава началото на бащинството в Него ще се простира по подобие върху тези, които са на небето и на земята? Но Бог наистина е Отец; следователно Синът е по природа Единороден, напълно в пределите на божествеността. Защото Бог ражда Бог, както човек ражда човек, и божествената природа на Отца не ще бъде опровергана, като произведе плод, който не й подобава.

На Него е даден целият съд, защото Той оживотворява, когото пожелае. От това не следва, че съдът е отнет от Отца, тъй като причината Той да не съди е, че съдът на Сина е Негов. Защото всички съдилища са дадени от Отца. А причината, поради която Той го дава (на Сина), става ясна веднага след това: За да почитат всички Сина, както вие почитате Отца. Изводът се изправя срещу цялата ярост на еретическите умове: Той е Син, защото не прави нищо от Себе Си; Той е Бог, защото каквото прави Отец, същото прави и Той; Те са едно, защото са равни по чест: Той не е Отец, защото е изпратен.