Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.
Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.
„Месия, наричан Христос“. Самарянката не се осмелила да прави на Христос каквито и да било възражения относно Неговото учение за предимуществата на юдейския народ и за новото поклонение на Бога: тя вижда в Него пророк. Но в същото време се страхувала и да признае това, което ѝ говори неизвестният пророк. Тя не е в състояние да разбере тия най-трудни въпроси на религията, макар и да се е обръщала по-рано за разрешаване на един от тях към Христос. Само Месия, казва тя, ще ни обясни всичко.
Изразът „наричан Христос“ принадлежи не на самарянката, а на евангелиста, който го е добавил за своите читатели гърци.
Как самаряните тогава са си представяли Месия, не може да се каже достоверно. Можем обаче да приемем с голяма вероятност, че самаряните не са могли да не усвоят някои от юдейските представи за Месията. Те са Го наричали „Тахеб“, т. е. възстановител, и са казвали, че той ще възстанови скинията на събранието с всичките ѝ съдове и ще разясни съкровеното значение на закона на Мойсей. Тахеб ще се изяви, обаче, не само като учител, но и като цар, комуто ще се подчини Израил и всички народи на земята.
Сине човешки, както те виждам (ὡς ὁρῶ σε), Сине Божи, както те разбирам (ὡς νοῶ σε, както Те постигам духовно), просветли ума ми, Господи, научи ме кой си – смирено молеше Христос самарянката. – Ето, ясно те виждам и вярно те разбирам, и не ми скривай: дали Ти си Христос, за когото пророците предсказаха, че ще дойде? Ако си Ти, както казаха, кажи ми открито; защото виждам, че наистина знаеш какво съм извършила, дори и скритите неща на сърцето ми, и затова те моля с цялото си сърце, за да получа радост и изкупление.
Химн 19
Няма посочени паралелни места.
Св. Григорий Палама (1296 – 1357)
Самарянката, щом чу от Христос тези дивни и достойни за Бога думи – че Бог трябва да бъде истински почитан само с Дух и Истина, се уподоби на душата, сгодена за Бога, описана в „Песен на песните“: душа окрилена от гласа на своя нетленен Жених, дълоочакван и възлюбен, макар и скрит, но вече близо. И тя казва: „Зная, че ще дойде Месията, наречен Христос; когато Той дойде, ще ни открие всичко.“
Виждате ли колко готова е вече за вярата? Как очаква с надежда и сърцето ѝ е пълно с упование? Не подхожда ли да каже и тя, по думите на Давид: „Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми – ще пея и ще славя“ (Пс. 57:7)?
Откъде би могла да има такава сигурност и такава духовна нагласа, ако не бе изучавала пророческите книги с дълбоко разбиране? Затова и умът ѝ е въздигнат нависоко – защото е изпълнена с Божие вдъхновение.