Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?
Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?
Като не била в състояние да разбере думите на Иисус Христос, самарянката предположила, че под „жива вода“ Той нарича водата от същия кладенец, понеже тя тече и извира, и мислела, че Иисус Христос иска да каже, че може по-бързо да я извади поради по-голяма сила и сръчност.
Въпреки това тя Го нарича Господ, като Го смята за велик човек. Щом чула думите Му: „Ако би знаела дара Божий и Кой е Този, Който ти говори…“, тя веднага Му отдава тази почит и вече продължава беседата с пълно смирение.
Под „черпало“ тя разбира съда, с който се вади водата.
Тъй като самаряните считали кладенеца на Яков за дар Божи, даден на патриарха, и тъй като в него също водата е жива (срв. стих 6), то самарянката си помислила, че Христос иска да я освободи от труда сама да черпи вода от дълбокия кладенец. Но веднага тя възразява сама на себе си, че странникът юдеин не може да направи това, тъй като не разполага с необходимото приспособление.
Няма посочени паралелни места.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Тя обаче, щом узнава Кой е Той, веднага е готова и да Му се покорява, и да Го слуша, което не може да се каже за юдеите. Те, дори и когато Го познаваха, не Му задаваха въпроси и не желаеха да се поучат от Него на нещо полезно; напротив, хулеха Го и Го отблъскваха.
А жената, щом чува думите Му, виж с каква кротост Му отговаря: „Господине, нямаш с какво да почерпиш, а кладенецът е дълбок; откъде тогава имаш жива вода?“
Още тук ясно се вижда, че Христос вече я е отклонил от ниското ѝ мнение за Него, от мисълта, че Той е просто един обикновен човек. Тя не Го нарича „Господ“ просто формално, а като израз на особено уважение, което личи и от по-нататъшния ѝ разговор с Него. Тя не се шегува и не се подиграва, а искрено недоумява.
И не се учудвай, че тя не разбира всичко веднага. Нали и Никодим не разбра. Какво казваше той? „Как може това да стане?“ „Как може човек да се роди, когато е стар?“ „Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?“
Жената обаче говори с по-голяма скромност: „Господине, нямаш с какво да почерпиш, а кладенецът е дълбок; откъде тогава имаш жива вода?“
Христос ѝ говори за едно, а тя разбира друго. След като от Него не е чула нищо повече от казаното, тя не е могла да си помисли нещо по-възвишено. И все пак тя би могла да Му каже дръзко: „Ако имаше жива вода, нямаше да искаш от мен, а първо сам щеше да пиеш; сега само се превъзнасяш.“ Но тя не казва нищо подобно. Както в началото, така и после, тя Му отговаря кротко.
Най-напред казва: „Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мен?“ – и не говори така, както би говорила на чуждородец или враг: „Да не бъде, аз да дам вода на такъв човек, враг и чужд на нашия род!“