От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 16

Любовта на Бога към света е велика и дотам се простира, че Той отдаде не ангел, не пророк, а Своя Син, и то Единородния (1 Иоан 4:9). Ако беше дал дори ангел, и това не би било малко дело. Защо? Защото ангелът е верен и покорен Негов служител, а ние сме врагове и отстъпници. А сега, като отдаде Сина, какво превъзходство на любовта показа Той! Още повече: ако имаше много синове и беше дал един от тях, и това би било твърде велико дело. А сега отдаде Единородния. Може ли някой достойно да възпее Неговата благост?

Арианите казват, че Синът се нарича Единороден, защото само Той единствен е произведен и сътворен от Бога, а всичко останало вече е сътворено чрез Него. Отговорът към тях е прост. Ако Той беше наречен Единороден без думата „Син“, тогава вашето тънко умуване би имало известно основание. Но сега, когато Той се нарича Единороден и Син, думата „Единороден“ не трябва да се разбира така, както вие я тълкувате, а в смисъл, че Той единствен е роден от Отца.

Забележи, моля те, че както по-горе се каза, че Синът Човечески е слязъл от небето, макар че плътта не е слязла от небето, но принадлежащото на Бога се приписва на човека поради единството на Лицето и единството на Ипостаста, така и тук отново принадлежащото на човека се приписва на Бога Слово. „Отдаде, – казва, – Бог Своя Син на смърт“. Макар Бог да пребъдва безстрастен, но понеже по Ипостас Един и Същ е и Бог Слово, и човекът, подлежащ на страдания, затова се казва, че Синът се отдава на смърт, Който действително пострада в собствената Си плът.

„за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“

Каква е ползата от това, че Синът се отдава на смърт? Велика и недостижима за човешкия разум: че всеки, който вярва в Него, получава две блага – първо, да не погине; и второ, да има живот, и то вечен. Старият Завет обещаваше на онези, които благоугаждат на Бога, дълголетен живот, а Евангелието възнаграждава такива не с временен, а с вечен и нетленен живот.

Причината, по която Единородният Син Божи (вж. Йоан 1:14, 18) е трябвало да бъде издигнат – отначало на позорното оръдие за екзекуция, а после на славния небесен престол – е, че Бог извънредно много обича хората.

„Обикна“. Евангелистът говори за Божията любов като факт, известнен вече от историята (в гръцкия текст глаголът е поставен в аорист), защото пришествието на Божия Син на земята за спасението на хората в онова време е било вече осъществен факт.

„Света“. Под „света” Христос разбира тук не природата изобщо, а съзнателните и отговорни за своите постъпки същества, населяващи земята, т. е. цялото човечество в състоянието на падение (срв. стих 17).

„Отдаде“. Както можем да заключим въз основа на казаното в стихове 14 – 15, тук Христос има предвид предаването от Бога на Сина на страдания и смърт (срв. Рим. 8:32).