Понеже има две пришествия Христови: едното вече станало, а другото бъдещо – за първото пришествие се казва, че Синът не е пратен, за да съди света (защото, ако беше дошъл за това, всички биха били осъдени, тъй като всички са съгрешили, както казва и Павел (Рим. 3:23)), а преди всичко, за да спаси света. Такава е била Неговата цел. Но на дело се оказва, че Той осъжда онези, които не са повярвали. Моисеевият закон е даден преди всичко за изобличаване...
Понеже има две пришествия Христови: едното вече станало, а другото бъдещо – за първото пришествие се казва, че Синът не е пратен, за да съди света (защото, ако беше дошъл за това, всички биха били осъдени, тъй като всички са съгрешили, както казва и Павел (Рим. 3:23)), а преди всичко, за да спаси света. Такава е била Неговата цел. Но на дело се оказва, че Той осъжда онези, които не са повярвали.
Моисеевият закон е даден преди всичко за изобличаване на греха (Рим. 3:20) и за осъждане на престъпниците. Защото той не прощава на никого, а щом намери някого съгрешил в нещо, веднага налага и наказание. И тъй, първото пришествие не е имало за цел да съди, освен онези, които на дело не са повярвали, защото те вече са осъдени; а второто пришествие ще бъде именно за това – да съди всички и да въздаде на всеки според делата му.
Христос два пъти споменава, че е дошъл да дари на хората вечен живот или, което е същото, спасение. Подобно твърдение е могло да се стори на Никодим донякъде несъвместимо с неотдавнашната изява на Христос в храма, където Той се разкрил като изобличител и съдия на осквернителите на храма. Освен това евреите по онова време очаквали да видят в Месия съдия и при това съдия главно над езическия свят, който досега е потискал избрания еврейски народ. Ето защо Христос казва, че...
Христос два пъти споменава, че е дошъл да дари на хората вечен живот или, което е същото, спасение. Подобно твърдение е могло да се стори на Никодим донякъде несъвместимо с неотдавнашната изява на Христос в храма, където Той се разкрил като изобличител и съдия на осквернителите на храма. Освен това евреите по онова време очаквали да видят в Месия съдия и при това съдия главно над езическия свят, който досега е потискал избрания еврейски народ. Ето защо Христос казва, че най-същественото в Неговото призвание като Месия е именно спасението на света, а не извършването на съд над света (това, разбира се, не изключва бъдещия съд, който Христос след време ще извърши над цялата вселена. Вж. Йоан 5:27 – 29).
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Понеже има две пришествия Христови: едното вече станало, а другото бъдещо – за първото пришествие се казва, че Синът не е пратен, за да съди света (защото, ако беше дошъл за това, всички биха били осъдени, тъй като всички са съгрешили, както казва и Павел (Рим. 3:23)), а преди всичко, за да спаси света. Такава е била Неговата цел. Но на дело се оказва, че Той осъжда онези, които не са повярвали.
Моисеевият закон е даден преди всичко за изобличаване на греха (Рим. 3:20) и за осъждане на престъпниците. Защото той не прощава на никого, а щом намери някого съгрешил в нещо, веднага налага и наказание. И тъй, първото пришествие не е имало за цел да съди, освен онези, които на дело не са повярвали, защото те вече са осъдени; а второто пришествие ще бъде именно за това – да съди всички и да въздаде на всеки според делата му.