Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
От думите на Христос Никодим е трябвало да заключи, че Той признава като необходимо за влизането в новото Царство не „научаването“, а „обновяването“ на целия живот, такава вътрешна промяна на човека, която може да се сравни само с естествено раждане. И Никодим действително е разбрал, че Христос изисква нещо съвсем различно от Йоан Кръстител, който е призовавал към покаяние (μετανοεῖσθαι). В покаянието човек сам, макар и не без помощта Божия, се опитва да промени своя живот, а в новото раждане, за което е говорел Христос на Никодим, човекът е същество възприемащо, напълно подчинено на силата Божия, точно както детето се ражда на света без собствено съизволение (Христос засега не говори за условията към самия търсещ възраждане човек. За тях ще стане дума особено в стихове 12 – 21). На Никодим искал отново да изживее своя живот, толкова неудачно вече почти преживан. Но нима можело да се надява, че в този нов втори живот, – ако той е възможен, той ще бъде свободен от своите естествени слабости и греховни привички, които правели невъзможно за него достигането на идеала? Къде е гаранцията, че този нов живот, живот „от начало”, действително може да тръгне по новому? Такъв е смисълът на първия въпрос на Никодим.
А с втория си въпрос той искал да каже, че ясно съзнава невъзможността за повторно раждане и че той, следователно, не може да изпълни изискването на Христос (вж. стих 3).
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Никодим, като чува учение, по-висше от човешкото, се удивлява и според немощта на човешката природа пита: „как е възможно това?“ Това е признак на неверие. Защото там, където няма вяра, възникват въпроси: как е това, защо е това? Думите на Никодим изглеждат дори смешни, понеже той не помислил за духовното раждане, а си припомнил телесната утроба. Като чул, че ако някой не се роди „свише“, той разбрал това като „отначало“, „отново“, втори път, и приел думите в такъв смисъл: ако някой не се роди „отначало“, втори път. Затова и казва: „как може, бидейки стар, да влезе в утробата на майка си?“