От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 2

Като се придържал още към слабостта на юдейското разбиране, той отишъл при Иисуса „нощем“ от страх пред юдеите (Иоан 19:38–39); нарекъл Го Учител, като обикновен човек, защото такова било неговото разбиране за Него. Затова и прибавил, че никой не може да върши такива чудеса, ако Бог не е с него. Виждаш ли, той идва при Иисуса като при пророк и човек, възлюбен от Бога.

А как постъпва Господ? Той не го изобличава строго, не казва: защо идваш нощем при Учителя, пратен от Бога, защо нямаш смелост? Нищо подобно не казва, а милостиво беседва с него за божествени и възвишени неща. Забележи също, че макар Христос да е извършил много чудеса, този евангелист не разказва за нито едно от тях — или защото те са описани от другите евангелисти, или защото превъзхождат подробното повествование.

Никодим отишъл при Христос през нощта, защото вероятно му е било неудобно да отиде открито при Христос: той е бил обвързан в този случай със своето положение на фарисей и член на Синедриона. Освен това, през нощта е имало по-голяма възможност за обстоен разговор с Христос, Който през деня, разбира се, постоянно е бил заобиколен от слушатели. Както и учениците на Христос (Йоан 1:38-49), Никодим нарича Христос учител и същевременно казва, че Го признава заедно с някои други („знаем“) именно само за учител, макар и изпратен от Бога. По-точно неговото обръщение към Христос може да се предаде така: „знаем, че си дошъл от Бога като учител”. Никодим е убеден, че Христос не е дошъл по собствена воля, а е изпратен от Бога заради знаменията, които Христос е извършил в Йерусалим. Никодим очевидно не е знаел нищо за някакви особени откровения на Христос относно Неговото божествено достойнство и оттук можем да заключим, че по това време Христос все още не е преподавал такова учение на хората и не е искал да увеличава броя на най-близките Си ученици.