На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.
На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.
Оттук и до края на главата става дума за призоваването на Филип и Натанаил. Христос призовава Филип да върви след Него само с две думи: άκολούθει (върви след Мене, т. е. бъди Мой ученик – срв. Мат. 9:9; Марк. 2:14). Нужно е обаче да не се забравя, че призоваването на Филип, както и на другите ученици, все още не е било призоваването им към постоянно следване на Христос или още повече призоваване към апостолско служение. След този първи призив учениците се прибирали вкъщи и продължили да се занимават от време на време със своите дела (срв. Мат. 4:18). Трябвало е да измине известно време, за да могат учениците на Христос да станат Негови постоянни спътници и да поемат върху себе си тежкото бреме на апостолското служение.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Андрей, като чул от Предтечата, и Петър, като чул от Андрей, последвали Иисуса; а Филип, изглежда, нищо не бил чул и въпреки това последвал Господа веднага щом Той му казал: „Върви след Мене.“ Защо тогава Филип така бързо се убедил? Струва ми се, първо, че гласът на Господа произвел в душата му някакво раняване от любов. Защото словото на Господа не се изричало просто така, а веднага възпламенявало сърцата на достойните с любов към Него – както и Клеопа със спътника си казват: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя?“ (Лука 24:32).
Второ, понеже Филип имал загрижено сърце, постоянно се занимавал с писанията на Моисей и винаги очаквал Христа, щом Го видял, веднага се убедил и казал: „Намерихме Иисуса“, което показва, че Го е търсил.