От Йоана свето Евангелие – глава 1 – стих 33

„А Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, ми каза: върху Когото видиш Духа да слиза и да пребъдва върху Него, Той е, Който кръщава с Дух Свети.“ Йоан, като отклонява, както казах, всяко подозрение относно свидетелството си за Христа, възвежда това свидетелство към Бога Отца. „Аз – казва – не Го познавах, но Отец ми Го откри при кръщението.“

„Но – ще попита някой – ако Йоан не Го е познавал, как тогава евангелист Матей (Мат. 3:14) казва, че той Го възпирал и казвал: ‘Аз имам нужда да се кръстя от Тебе’?“ На това може да се отговори, че думите „не Го познавах“ означават, че по-рано, дълго преди кръщението, Йоан не Го е познавал; но тогава, при самото кръщение, Го е познал. Може да се отговори и по друг начин: че Йоан е знаел за Иисуса, че Той е Христос, но че Той ще кръщава с Дух Свети, това узнал едва когато видял Духа да слиза върху Него.

Следователно, с думите „не Го познавах“ Йоан показва, че макар да не е знаел, че Той ще кръщава с Дух Свети, е знаел, че Той превъзхожда всички. Затова, убеден, че Той е по-велик от всички, Йоан, според думите на евангелист Матей, Го възпирал. Но когато Духът слязъл, той още по-ясно Го познал и Го проповядвал на другите.

А Духът се явил на всички присъстващи, а не само на Йоан. „Защо тогава – ще каже някой – не повярвали?“ Защото неразумното им сърце било толкова помрачено, че, макар да Го виждали и да виждали чудесата Му, не повярвали.

Някои обаче казват, че не всички видели Духа, а само по-благоговейните. Защото макар Духът да слязъл видимо, подобава Той да се яви не на всички, а на достойните – както и пророците, например Даниил и Иезекиил, макар да виждали много неща в сетивен образ, други не ги виждали.