Този Бог Слово никога не се е отделял от Бога и Отца. Понеже Йоан казва, че и Словото беше Бог, за да не смути някого такава сатанинска мисъл – щом и Словото е Бог, не се ли е надигало някога против Отца, както боговете на езичниците в техните басни, и ако се е отделило от Него, не е ли станало противник на Бога? – той добавя, че макар Словото да е Бог, то пребъдва у Бога и Отца, заедно с...
Този Бог Слово никога не се е отделял от Бога и Отца. Понеже Йоан казва, че и Словото беше Бог, за да не смути някого такава сатанинска мисъл – щом и Словото е Бог, не се ли е надигало някога против Отца, както боговете на езичниците в техните басни, и ако се е отделило от Него, не е ли станало противник на Бога? – той добавя, че макар Словото да е Бог, то пребъдва у Бога и Отца, заедно с Него, и никога не се е отделяло от Него.
Не по-малко уместно е да се каже и на онези, които се придържат към учението на Арий: чуйте, глухи, които наричате Сина Божий дело и творение! Разберете какво име Му е дал евангелистът – нарекъл Го е Слово. А вие Го наричате дело и творение. Той не е дело и не е творение, а Слово.
Словото е двояко. Едното е вътрешно, което имаме дори когато не говорим, тоест способността да говорим; защото и онзи, който спи и не говори, все пак има вложеното в него слово и не е изгубил способността си. И така, едното слово е вътрешно, а другото – произнасяно, което изговаряме с устата си, привеждайки в действие способността за говорене – способността на умственото, вътрешно слово.
Макар словото да е двояко, нито едното, нито другото подхожда на Сина Божий, защото Божието Слово не е нито произнасяно, нито вътрешно. Онези слова са естествени и човешки, а Словото на Отца, бидейки над естеството, не подлежи на земни словесни хитрувания.
Затова и хитроумното заключение на езичника Порфирий се разпада само по себе си. Той, опитвайки се да опровергае Евангелието, разсъждавал така: ако Синът Божий е слово, то или е произнасяно, или е вътрешно слово; но Той не е нито едното, нито другото; следователно не е Слово. Евангелистът обаче предварително опровергава това заключение, като показва, че вътрешното и произнасяното слово се отнасят до нас и до естествените неща, а за свръхестественото не се говори по този начин.
Освен това трябва да се каже и друго: съмнението на езичника би имало основание, ако името „Слово“ беше напълно достойно за Бога и се употребяваше за Него собствено и същностно. Но досега никой не е намерил име, напълно достойно за Бога; дори и самото „Слово“ не се употребява собствено и същностно за Него, а само показва, че Синът се е родил от Отца безстрастно, както словото от ума, и че е станал изразител на волята на Отца.
Защо тогава, о нещастнико, се вкопчваш в името и, чувайки за Отец, Син и Дух, изпадаш в материални представи, въобразявайки си плътски бащи и синове и въздушен вятър – може би южен или северен, или някой друг, който предизвиква буря? Но ако искаш да узнаеш що за Слово е Божието Слово, чуи какво следва по-нататък.
„То беше в начало у Бога“. За да не би някой да смята Божеството на Логоса за по-малко, отколкото Божеството на Отца, евангелистът казва, че Той е бил „в начало“, т. е. преди всяко време или, с други думи, вечно е стоял по отношение към Отца като съвършено самостоятелно Лице, с нищо по естество не различаващо се от Бог Отец. Така евангелистът обобщава всичко, което е казал за Словото в първия стих. Едновременно с това този стих служи като преход към следващото...
„То беше в начало у Бога“. За да не би някой да смята Божеството на Логоса за по-малко, отколкото Божеството на Отца, евангелистът казва, че Той е бил „в начало“, т. е. преди всяко време или, с други думи, вечно е стоял по отношение към Отца като съвършено самостоятелно Лице, с нищо по естество не различаващо се от Бог Отец. Така евангелистът обобщава всичко, което е казал за Словото в първия стих. Едновременно с това този стих служи като преход към следващото представяне на откровението на Логоса в света.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Този Бог Слово никога не се е отделял от Бога и Отца. Понеже Йоан казва, че и Словото беше Бог, за да не смути някого такава сатанинска мисъл – щом и Словото е Бог, не се ли е надигало някога против Отца, както боговете на езичниците в техните басни, и ако се е отделило от Него, не е ли станало противник на Бога? – той добавя, че макар Словото да е Бог, то пребъдва у Бога и Отца, заедно с Него, и никога не се е отделяло от Него.
Не по-малко уместно е да се каже и на онези, които се придържат към учението на Арий: чуйте, глухи, които наричате Сина Божий дело и творение! Разберете какво име Му е дал евангелистът – нарекъл Го е Слово. А вие Го наричате дело и творение. Той не е дело и не е творение, а Слово.
Словото е двояко. Едното е вътрешно, което имаме дори когато не говорим, тоест способността да говорим; защото и онзи, който спи и не говори, все пак има вложеното в него слово и не е изгубил способността си. И така, едното слово е вътрешно, а другото – произнасяно, което изговаряме с устата си, привеждайки в действие способността за говорене – способността на умственото, вътрешно слово.
Макар словото да е двояко, нито едното, нито другото подхожда на Сина Божий, защото Божието Слово не е нито произнасяно, нито вътрешно. Онези слова са естествени и човешки, а Словото на Отца, бидейки над естеството, не подлежи на земни словесни хитрувания.
Затова и хитроумното заключение на езичника Порфирий се разпада само по себе си. Той, опитвайки се да опровергае Евангелието, разсъждавал така: ако Синът Божий е слово, то или е произнасяно, или е вътрешно слово; но Той не е нито едното, нито другото; следователно не е Слово. Евангелистът обаче предварително опровергава това заключение, като показва, че вътрешното и произнасяното слово се отнасят до нас и до естествените неща, а за свръхестественото не се говори по този начин.
Освен това трябва да се каже и друго: съмнението на езичника би имало основание, ако името „Слово“ беше напълно достойно за Бога и се употребяваше за Него собствено и същностно. Но досега никой не е намерил име, напълно достойно за Бога; дори и самото „Слово“ не се употребява собствено и същностно за Него, а само показва, че Синът се е родил от Отца безстрастно, както словото от ума, и че е станал изразител на волята на Отца.
Защо тогава, о нещастнико, се вкопчваш в името и, чувайки за Отец, Син и Дух, изпадаш в материални представи, въобразявайки си плътски бащи и синове и въздушен вятър – може би южен или северен, или някой друг, който предизвиква буря? Но ако искаш да узнаеш що за Слово е Божието Слово, чуи какво следва по-нататък.