От Йоана свето Евангелие – глава 1 – стих 1

И когато само Отец се проповядва като единия Бог, Синът не се изключва от Божеството: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“. Следователно и изразът „Бог Отец“ не отделя Сина от Божеството, защото и Словото е Бог. Също така, когато Синът се нарича „един Господ“, това не означава, че Отец е чужд на господството. Защото е казано: „Рече Господ на моя Господ: седи от дясната Ми страна“. И тъй, Господ е Отец, Господ е Синът, Господ е и Светият Дух, понеже „Господ е Духът“. (Беседа за змията)

И тъй, ако са уверени в онова, което мислят и говорят, нека изложат ереста си открито и нека покажат дали смятат, че намират за нея нещо в Писанията или поне някакъв благочестив човешки довод в своя защита. Но ако не разполагат с нищо подобно, нека мълчат. Защото никъде няма да намерят нищо друго освен още по-силно изобличение срещу самите себе си. От Писанията ги изобличава Йоан, който казва: „В начало беше Словото“, докато те твърдят, че То не е съществувало, преди да бъде родено. Давид пък възпява от името на Отца: „Из сърцето Ми се изля благо слово“, а те казват, че Словото съществува само като мисловно понятие и че е произлязло от несъществуващото. След това Йоан отново благовести, че „всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно нещо“, а Павел пише: „Един е Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко“, и на друго място: „В Него бе сътворено всичко“. (За учението на Дионисий)

Кой, като слуша Йоан да казва: „В начало беше Словото“, не осъжда онези, които твърдят: „Имало е време, когато То не е съществувало“? Или кой, като чува в Евангелието: „Единородният Син“ и „всичко чрез Него стана“, не ще се отврати от онези, които заявяват, че Той е едно от сътворените неща? Защото как би могъл да бъде един от онези, които са сътворени чрез Него? Или как би бил Единороден Онзи, Когото те причисляват към всички останали, щом според тях и Самият Той е твар и създание? И как би могъл да бъде произлязъл от несъществуващото, когато Отец казва: „Из сърцето Ми се изля благо слово“ и „Из утроба преди денница Те родих“? (За постановленията на Никейския събор)

Докато другите евангелисти пространно разказват за земното раждане на Господа, за Неговото възпитание и възрастване, Йоан пропуска тези събития, понеже за тях достатъчно са говорили неговите съученици, а насочва словото си към Божеството на въчовечилия се заради нас. При по-внимателно разглеждане обаче ще видиш, че както онези не са премълчали Божеството на Единородния, макар и накратко да са го споменали, така и Йоан, устремявайки погледа си към висшето Слово, не е оставил съвсем без внимание домостроителството на въплъщението. Защото един и същ Дух е ръководил душите на всички.

Йоан ни говори за Сина, но споменава и Отца.

Той посочва вечността на Единородния, когато казва: „В начало бе Словото“, тоест беше от начало. Защото онова, което съществува от начало, несъмнено няма време, в което да не е съществувало. „Откъде – ще каже някой – се вижда, че изразът „в начало бе“ означава същото като „от начало“?“ Откъде ли? Както от общото разбиране, така и особено от самия този евангелист. Защото в едно от своите послания той казва: „за онова, което беше от начало, което ние… видяхме“ (1 Йоан 1:1). Виждаш ли как възлюбеният сам се обяснява?

Така ще каже питащият; но аз разбирам това „в начало“ така, както и при Моисей: „В начало Бог сътвори небето и земята“ (Бит. 1:1). Както там изразът „в начало“ не дава мисълта, че небето е вечно, така и тук няма да разбирам думата „в начало“ така, сякаш Единородният е вечен – ще каже еретикът. На тази безумна настойчивост няма да отговорим с друго, освен с това: мъдреци на злобата! Защо премълчаваш следващото? Но ние и против волята ти ще го кажем. Там Мойсей казва, че в начало Бог „сътвори“ небето и земята, а тук е казано, че в начало „бе“ Словото. Какво общо има между „сътвори“ и „бе“? Ако и тук беше написано: „в начало Бог сътвори Сина“, бих замълчал; но сега, когато е казано „в начало бе“, заключавам от това, че Словото съществува от вечност, а не е получило битие по-късно, както ти празнословиш.

Защо Йоан не каза „в начало бе Синът“, а – „Словото“? Слушай. Това е заради немощта на слушателите, за да не помислим, щом чуем още отначало за Сина, за страстно и плътско раждане. Затова Го нарече „Слово“, за да знаеш, че както словото се ражда от ума безстрастно, така и Той се ражда от Отца безстрастно. Освен това Го нарече „Слово“, защото Той ни възвести свойствата на Отца, както всяко слово изявява настроението на ума; и също така, за да покаже, че Той е съвечен на Отца. Защото както не може да се каже, че умът понякога е без слово, така и Отец, и Бог не е бил без Сина.

Йоан употреби този израз и защото има и други слова Божии – например пророчества, заповеди, както е казано за ангелите: „силни с крепост, които изпълняват словото Му“ (Пс. 102:20), тоест Неговите повеления. Но в собствен смисъл Словото е личностно същество.

“и Словото беше у Бога”.

Тук евангелистът още по-ясно показва, че Синът е съвечен на Отца. За да не помислиш, че Отец някога е бил без Сина, той казва, че Словото беше у Бога, тоест в недрата на Отца. Защото предлогът „у“ трябва да разбираш вместо „с“, както е употребен и на друго място: „не са ли Неговите братя и сестри у нас“, тоест „живеят с нас“? (Марк 6:3). Така и тук „у Бога“ разбирай като: беше с Бога, заедно с Бога, в Неговите недра. Невъзможно е Бог някога да е бил без Слово, без премъдрост или без сила. Затова ние вярваме, че Синът, понеже е Слово, премъдрост и сила на Отца (1 Кор. 1:24), винаги е бил у Бога, тоест е бил съвременно и съвместно с Отца.

„И как тогава – ще кажеш – Синът не е след Отца?“ Как ли? Поучи се от веществен пример. Сиянието не е ли от самото слънце? Тъй е. Но нима то е по-късно от слънцето, така че да можем да си представим време, когато слънцето е било без сияние? Не може. Защото как би било слънце, ако нямаше сияние? Ако така мислим за слънцето, то още повече трябва така да мислим за Отца и Сина. Трябва да вярваме, че Синът, Който е сияние на Отца, както казва Павел (Евр. 1:3), винаги сияе заедно с Отца, а не по-късно от Него.

Забележи също, че с този израз се опровергава и Савелий Ливиец. Той учел, че Отец, Син и Дух са едно лице и че това едно лице ту се явявало като Отец, ту като Син, а понякога като Дух. Така празнословил синът на бащата на лъжата, изпълнен с лукав дух. Но с думите „и Словото беше у Бога“ той явно е изобличен. Евангелистът тук съвсем ясно казва, че едно е Словото и друго е Бог, тоест Отец. Защото, ако Словото беше заедно с Бога, очевидно се въвеждат две лица, макар и с една природа. А че природата е една – слушай:

“и Словото беше Бог”.

Виждаш ли, че и Словото е Бог! Значи у Отца и Сина е една и съща природа, както и едно Божество. И тъй, да се посрамят и Арий, и Савелий. Арий, който нарича Сина Божий творение и създание, нека се засрами от това, че Словото в начало беше и беше Бог. А Савелий, който не приема троичността на Лицата, а само единичност, нека се посрами от това, че Словото беше у Бога. Защото тук великият Йоан ясно възвестява, че едно е Словото и друго е Отец, макар да не са различни по природа.

Защото „едно и друго“ се казва за лицата, а „друго и друго“ – за природите. Например, за да изложим мисълта по-ясно: Петър и Павел са едно и друго (един и друг), понеже са две лица; но не са различни по природа, защото имат една и съща природа – човешката. Така трябва да учим и за Отца и Сина: от една страна Те са един и друг (две Лица), а от друга страна не са различни по природа, защото имат една природа – Божеството.

„В начало беше Словото“. С тези думи евангелистът обозначава вечността на Словото.

Изразът „в начало” (εν αρχή) ясно посочва, че битието на Логоса е съвършено независимо от подчинение на времето като форма на всяко тварно битие, че Логосът е съществувал „преди всичко мислимо и преди вековете” (свети Йоан Златоуст). Още по-силно тази мисъл за вечността на Словото е изразена с прибавянето на глагола „беше” (ην) към израза „в начало”. Глаголът „съм” (είναι), първо, е обозначение на лично и самостоятелно битие, противоположно на глагола „ставам” (γίνεσθαι), който обозначава появяването на нещо в известно време. Второ, глаголът „съм” е употребен тук в минало несвършено време, което показва, че Логосът е бил вече по времето, когато сътвореното битие тепърва е започвало.

В 1 Йоан 1:1 е използван изразът ἀπ´ ἀρχῆς, който има същото значение като израза ἐν ἀρχῇ. Но последният е по-нюансиран в разграничението на Логоса от сътворените същества не само във времето, но и в характера на битието… Да се сравнява (както прави Годе) изразът ἐν ἀρχῇ при Йоан с израза ἐν ἀρχῇ при Мойсей (Бит. 1:1) е невъзможно, защото при Мойсей е посочен началният момент на тварното битие.

„И Словото беше у Бога“.  Тук евангелистът казва, че Логосът е бил самостоятелна личност. Това ясно посочва употребеният от него израз „беше към/при Бога” – така по-добре и по-точно ще се преведе гръцкият израз πρὸς τὸν Θεόν. Йоан желае да каже, че Логосът е стоял в известна взаимовръзка с Бог Отец като отделна самостоятелна личност. Той не е разделен от Бог Отец (което би излизало, ако към думата τὸν Θεόν би стоял предлогът παρά = близо до), но и не се слива с Него (което би се означавало с предлога εν = в), а пребивава в лична и вътрешна връзка с Отца – неразделно и неслято. И в такава връзка Логосът е пребивавал с Отца винаги, както показва отново тук употребеният в минало несъвършено време глагол „съм”. Що се касае до въпроса защо тук Йоан нарича Бог Отец просто Бог, то на него може да се отговори така: думата „Бог” изобщо се употребява за обозначение на Бог Отец в Новия Завет, а освен това Йоан не е могъл да употреби тук думата „Отец”, тъй като още не е говорил за Словото, като за „Син”.

„И Бог беше Словото“. С тези думи Йоан обозначава божеството на Словото. Словото е не само Божествено (θεϊος), но е истински Бог. Тъй като в гръцкия текст изразът Бог (Θεός), е употребен за Словото без член, докато за Бог Отец той се употребява с определителен член, то някои богослови (в древността, например, Ориген) са виждали в това указание, че Словото е по-долу по достойнство, отколкото Бог Отец. Но против правилността на такова заключение говори обстоятелството, че в Новия Завет изразът Θεός без артикъл понякога се употребява и за Бог Отец (Рим. 1:7; Филип. 2:11). А освен това в настоящия случай изразът Θεός заедно с глагола ην образува сказуемо към израза ό λόγος и според общото правило трябва да стои без член.