Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви?
Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви?
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 7 – стих 23
но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.
Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 5 – стих 17
Защото плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали.
Проф. А. П. Лопухин
С голяма строгост и видимо развълнуван, апостол Яков противопоставя на небесната мъдрост и нейните плодове – истината и мирът (Иак. 3:17-17), земната, плътска мъдрост, която господства в отношенията на християните и чиито първи прояви са враждите (πόλεμοι) и раздорите (μάχαι) помежду им. “Войни” и “сражения” (така е буквалният смисъл на гръцките термини, използвани от апостола за описание на нравственото състояние на читателите на посланието му) тук несъмнено имат преносно значение: в никакъв случай не може да се разбират войни и сражения на юдеите срещу римляните, тъй като посланието на апостол Яков е написано преди съдбоносната за юдеите война с римляните (66–70 г. сл. Хр.).
Както показва по-нататъшното слово на апостола (Иак. 4:2–3 и нататък, Иак. 4:13–17 и Иак. 5:1–6), предметът на неговото разобличение са най-вече конфликтите в християнските общини, породени от користолюбие и изобщо от неумерената привързаност към света и неговите блага. В първата половина на първия стих той поставя въпроса: откъде произлизат тези конфликти, вражди и раздори сред читателите му, а във втората половина на стиха дава отговор за причината или източника на тези вражди, посочвайки същата истина, която вече е изказал в Иак. 1:14–15, а именно, че коренът на вътрешния раздор у човека са неговите похоти, страстта към удоволствия – ηδοναί, греховните желания, които се проявяват чрез телесните членове.
Хората „си измислят удоволствия – едни търсят пищни трапези, което осъжда и Павел, казвайки, че такива хора „служат не на Господа, а на своя корем“ (Рим. 16:18), други желаят да придобият имоти, някои – богати домове, друг – нещо друго, което им внушава лукавият, стараещ се да ги лиши от спасение“ (блаж. Теофилакт).
„Този вътрешен раздор у човека, за който говори тук апостолът, е вътрешната вражда между плътта и духа, между чувствените наслади и ума. В това се крие причината и за външните конфликти. Плътта тегли към земята, духът – към небето; между тях се води борба, която често завършва печално за духа, и оттук произтичат и външните сблъсъци заради земни интереси и печалба“ (еп. Георги Ярошевский).