Като има предвид, че по-нататък (Иак. 3:17) ще даде пълна характеристика на истинската мъдрост, апостол Яков първо показва какво не е истинската мъдрост. Признаците на такава неистинска мъдрост са горчива завист или ревност в лошия смисъл (ζήλος πικρός) и свадливост, раздори (ἐριθεία), които са пряко противоположни на „мъдрата кротост“ (Иак. 3:13). Тази неистинска мъдрост, която е само пародия на истинската, има и напълно противоположен произход на небесната мъдрост. Лъжливата мъдрост не слиза от Бога свише (Иак. 1:15), а напротив, е...
Като има предвид, че по-нататък (Иак. 3:17) ще даде пълна характеристика на истинската мъдрост, апостол Яков първо показва какво не е истинската мъдрост.
Признаците на такава неистинска мъдрост са горчива завист или ревност в лошия смисъл (ζήλος πικρός) и свадливост, раздори (ἐριθεία), които са пряко противоположни на „мъдрата кротост“ (Иак. 3:13).
Тази неистинска мъдрост, която е само пародия на истинската, има и напълно противоположен произход на небесната мъдрост. Лъжливата мъдрост не слиза от Бога свише (Иак. 1:15), а напротив, е изцяло земна (ἐπίγειος), принадлежаща на света, който е враждебен на Бога (Иак. 4:4), не духовна, а душевна (ψυχική), не божествена, а бесовска (δαιμονιώδης) (Иак. 3:15).
Този характер и произход на лъжемъдростта се разкрива чрез плодовете ѝ – хаос и всякакво зло (Иак. 3:16), което е абсолютно чуждо на Бога, защото „Бог не е Бог на безредието, а на мира“ (1 Кор. 14:33).
Проф. А. П. Лопухин
Като има предвид, че по-нататък (Иак. 3:17) ще даде пълна характеристика на истинската мъдрост, апостол Яков първо показва какво не е истинската мъдрост.
Признаците на такава неистинска мъдрост са горчива завист или ревност в лошия смисъл (ζήλος πικρός) и свадливост, раздори (ἐριθεία), които са пряко противоположни на „мъдрата кротост“ (Иак. 3:13).
Тази неистинска мъдрост, която е само пародия на истинската, има и напълно противоположен произход на небесната мъдрост. Лъжливата мъдрост не слиза от Бога свише (Иак. 1:15), а напротив, е изцяло земна (ἐπίγειος), принадлежаща на света, който е враждебен на Бога (Иак. 4:4), не духовна, а душевна (ψυχική), не божествена, а бесовска (δαιμονιώδης) (Иак. 3:15).
Този характер и произход на лъжемъдростта се разкрива чрез плодовете ѝ – хаос и всякакво зло (Иак. 3:16), което е абсолютно чуждо на Бога, защото „Бог не е Бог на безредието, а на мира“ (1 Кор. 14:33).