Злото на необуздания език, което е под влиянието на свръхземна, демонична сила, е трудно преодолимо чрез естествените човешки сили. При самото сътворение човекът получи от Бога благословение да владее над всичко живо на земята (Бит. 1:26–28; ср. Бит. 9:2), и именно по силата на това Божие повеление той и до днес господства над всички видове от животинското царство. Но такава е силата на греха и злото, че те са като необуздан звяр, който изригва смъртоносна отрова, подобно на ядовита змия...
Злото на необуздания език, което е под влиянието на свръхземна, демонична сила, е трудно преодолимо чрез естествените човешки сили.
При самото сътворение човекът получи от Бога благословение да владее над всичко живо на земята (Бит. 1:26–28; ср. Бит. 9:2), и именно по силата на това Божие повеление той и до днес господства над всички видове от животинското царство.
Но такава е силата на греха и злото, че те са като необуздан звяр, който изригва смъртоносна отрова, подобно на ядовита змия (ср. Пс. 139:4).
Въпреки това, макар че художествено и силно изобразява неописуемата вреда от злоупотребата с дара на словото, апостол Яков несъмнено счита не само за възможна борбата срещу това зло, но и неговото преодоляване – но единствено със съдействието на Божията благодат.
„Ако човек укротява зверове, различни от него по природа, то колко повече може да укроти собствения си член. ‘Никой от хората не може да укроти’ – това трябва да се чете не в утвърдителна, а във въпросителна форма. Именно така: ако човек укротява и опитомява диви зверове, то нима няма да укроти собствения си език? Така трябва да се разбира този текст. Защото ако го четем в утвърдителна форма, тогава би било несправедливо след това да се дава наставлението: ‘Не трябва, братя мои, така да бъде’ (ст. 10).“ (блаж. Теофилакт Български).
Проф. А. П. Лопухин
Злото на необуздания език, което е под влиянието на свръхземна, демонична сила, е трудно преодолимо чрез естествените човешки сили.
При самото сътворение човекът получи от Бога благословение да владее над всичко живо на земята (Бит. 1:26–28; ср. Бит. 9:2), и именно по силата на това Божие повеление той и до днес господства над всички видове от животинското царство.
Но такава е силата на греха и злото, че те са като необуздан звяр, който изригва смъртоносна отрова, подобно на ядовита змия (ср. Пс. 139:4).
Въпреки това, макар че художествено и силно изобразява неописуемата вреда от злоупотребата с дара на словото, апостол Яков несъмнено счита не само за възможна борбата срещу това зло, но и неговото преодоляване – но единствено със съдействието на Божията благодат.
„Ако човек укротява зверове, различни от него по природа, то колко повече може да укроти собствения си член. ‘Никой от хората не може да укроти’ – това трябва да се чете не в утвърдителна, а във въпросителна форма. Именно така: ако човек укротява и опитомява диви зверове, то нима няма да укроти собствения си език? Така трябва да се разбира този текст. Защото ако го четем в утвърдителна форма, тогава би било несправедливо след това да се дава наставлението: ‘Не трябва, братя мои, така да бъде’ (ст. 10).“ (блаж. Теофилакт Български).