Съборно послание на св. ап. Иакова – глава 1 – стих 17

Основната мисъл е, че самата природа на Бога от Него идва само доброто и съвършеното.

Следователно, Той не може да бъде причината за изкушенията, които водят човека към грях и гибел, защото това би противоречало на неизменната същност на Божието битие.

Апостолът много характерно нарича Бога „Отец на светлините“ (ὁ πατὴρ τῶν φώτων).

Дали, както смята мнозинството тълкуватели, под „светлините“ трябва да се разбират небесните светила, или, както предлагат други (включително блаж. Теофилакт), тук се има предвид ангелите, и двата възможни смисъла са в съгласие с библейската употреба на този израз.

Това се оправдава и от библейското учение за Бога като Творец както на небесните светила (Пс. 135:7), така и на ангелите (Йов 38:7), които по различен начин и в различна степен отразяват Божествената светлина.

Във всеки случай тук е вложена мисълта за абсолютната чистота и святост на Божието естество.

Светлината на небесните светила, а дори и светлината на ангелските сили, подлежат на промяна и колебание. Но Божията светлина е вечна и неизменна – винаги еднаква. Той не се колебае между доброто и злото – от Него винаги произлиза само добро.

„У Бога, като Отец на светлините, няма изменение, защото Сам Той възкликва чрез пророка: „Аз съм и не се изменям“ (Мал. 3:6), а изразът „сянка на промяна“ означава, че в Бога дори не може да се помисли за някаква промяна“ (блаж. Теофилакт).