Напълно разбираемо е, че авторът, свети Яков, като истински Христов апостол, нарича себе си раб на Бога и Иисуса Христа. Както отбелязва блажени Теофилакт, „апостолите на Господа поставят над всяко светско достойнство това, че са раби на Христа“. С това на пръв поглед странно самоназоваване, апостолът може би е искал да събуди вярата и смирението у своите читатели, както и да предизвика доверие към себе си от тяхна страна. Противно на някои съвременни коментатори, изразът „до дванадесетте колена, които живеят...
Напълно разбираемо е, че авторът, свети Яков, като истински Христов апостол, нарича себе си раб на Бога и Иисуса Христа.
Както отбелязва блажени Теофилакт, „апостолите на Господа поставят над всяко светско достойнство това, че са раби на Христа“.
С това на пръв поглед странно самоназоваване, апостолът може би е искал да събуди вярата и смирението у своите читатели, както и да предизвика доверие към себе си от тяхна страна.
Противно на някои съвременни коментатори, изразът „до дванадесетте колена, които живеят пръснато“ съвсем не означава духовния Израил или Христовата Църква, разпръсната между юдеи и езичници. Подобен символизъм или алегоризъм е напълно чужд на посланието на св. апостол Яков. Изразът означава в буквалния си смисъл именно юдеохристияните, живеещи извън Палестина. Вероятно това са били главно християнските общности в Задйорданието (на изток от Йордан), Дамаск и Сирия, където, както се вижда от Деяния на апостолите (Деян. 9 и след.), християнството се е разпространило много рано (проф. Богдашевски).
Обръщението към читателите с пожеланието „радвайте се“ (χαίρειν), което отчасти напомня за обичайното приветствие сред гърците и юдеите-елинисти (виж 1Мак. 10:18, 25; Деян. 23:25 и др.), обаче при апостола има специфично християнски смисъл. Същото значение намираме и в окръжното послание на Йерусалимския събор, редактирано от същия апостол (Деян. 15 и след.). То означава радост в Господа Иисуса като Бог Спасител и Изкупител.
Сам изпълнен с радост и блаженство дори при най-тежките изпитания на вярата, свети апостол Иаков молитвено пожелава на своите читатели преди всичко тази висша и недосегаема за земните нещастия радост.
Проф. А. П. Лопухин
Напълно разбираемо е, че авторът, свети Яков, като истински Христов апостол, нарича себе си раб на Бога и Иисуса Христа.
Както отбелязва блажени Теофилакт, „апостолите на Господа поставят над всяко светско достойнство това, че са раби на Христа“.
С това на пръв поглед странно самоназоваване, апостолът може би е искал да събуди вярата и смирението у своите читатели, както и да предизвика доверие към себе си от тяхна страна.
Противно на някои съвременни коментатори, изразът „до дванадесетте колена, които живеят пръснато“ съвсем не означава духовния Израил или Христовата Църква, разпръсната между юдеи и езичници. Подобен символизъм или алегоризъм е напълно чужд на посланието на св. апостол Яков. Изразът означава в буквалния си смисъл именно юдеохристияните, живеещи извън Палестина. Вероятно това са били главно християнските общности в Задйорданието (на изток от Йордан), Дамаск и Сирия, където, както се вижда от Деяния на апостолите (Деян. 9 и след.), християнството се е разпространило много рано (проф. Богдашевски).
Обръщението към читателите с пожеланието „радвайте се“ (χαίρειν), което отчасти напомня за обичайното приветствие сред гърците и юдеите-елинисти (виж 1Мак. 10:18, 25; Деян. 23:25 и др.), обаче при апостола има специфично християнски смисъл. Същото значение намираме и в окръжното послание на Йерусалимския събор, редактирано от същия апостол (Деян. 15 и след.). То означава радост в Господа Иисуса като Бог Спасител и Изкупител.
Сам изпълнен с радост и блаженство дори при най-тежките изпитания на вярата, свети апостол Иаков молитвено пожелава на своите читатели преди всичко тази висша и недосегаема за земните нещастия радост.